forum.uni-sofia.bg

Хаха, яко академична и климатична еротика.

Няма да се присъединя обаче. =(

Манифест

Искат да ни обърнат,
човеко, който си открил
това, което искат да отнемат
- всеки разум мил
всяка трезва оценка
всеки щрих на всеки стил
кройката на един различен плат.

Натискат ни насила
в общество на общества
тъпчат същността
ритат събудените зверове
опълчили се с вой
на днешни кралици и крале
воденичен камък вси ни смила.

Искат с механизъм
да ни разрушат
защото не сме плът
а мислим с душа
и раждаме се в Човек
живеем не просто един път
а искаме да родим Новия Век.

Няма да се предадем
защото учиха ни
в зародиша на този
отровен, гнил свят.

Човекът не ще е сломен.

Той не е тъкан,
той е многоцветен плат
той не е слепия социум
на още по-слепия град;
Той е звяр на разума
що със сърца и душа кове;
той не е мъгла,
а в очите му стихия е.

Човекът не ще е сломен
и вкопчили нокти в
епидермис на плътта
ние него ще съхраним
и в пещта на времето
отново и отново ще ковем.

СЪЛЗИ

Човешки съдби се въргалят в небето,
истории пишат с разтечен молив,
мечтите на всички се давят в морето
на образа смачкан и грозен и крив

Следите на смисъла губят се бавно,
животът изтича през тънкия джам
сред толкова болка и мъка и травми
студено е тука… и тъмно е там

Отблясъци остри от капки дъждовни
пробождат паважа напукан и сив,
мъглите изгарят квадрати огромни
от спомен неясен, отминал и див

и всички усмивки умират във шепот отронен отдавна от минали дни,
и болката бяга през чувства горещи убиващи с ярост сдържани сълзи





Нях.

JudyRamone написа:СЪЛЗИ

Човешки съдби се въргалят в небето,
истории пишат с разтечен молив,
мечтите на всички се давят в морето
на образа смачкан и грозен и крив

Следите на смисъла губят се бавно,
животът изтича през тънкия джам
сред толкова болка и мъка и травми
студено е тука… и тъмно е там

Отблясъци остри от капки дъждовни
пробождат паважа напукан и сив,
мъглите изгарят квадрати огромни
от спомен неясен, отминал и див

и всички усмивки умират във шепот отронен отдавна от минали дни,
и болката бяга през чувства горещи убиващи с ярост сдържани сълзи





Нях.

мн мн like

Смог

Големият град си почива самотно,
с поглед отправен към светлия свят,
в морето от улици тичат животни
а хората гледат далечния бряг

Пушекът дави милиони съдби
а вятърът носи различни мечти,
и входове малки и дупки огромни -
никой не знае и никой не помни

На всеки ъгъл има табели,
и борят се живи, и мърдат умрели,
криви са всички стени и завои -
в смога живеят и дишат герои

Влюбени двойки и двойници влюбени,
хора излишни и хора изгубени
времето връщат със мисъл назад,
и тровят живота си с мръсен разврат

И някъде в хаоса на градския ред
лежи на паважа самотен човек
напълно забравил за вяра и Бог
и вдишва дълбоко от черния смог

колеги,да обединим усилия и да издадем стихосбирка

хаха тва го намерих из форума и ми стана много мило
навява разни спомени

Обичам чай с ром
и оранжевия залез.
Обичам на плажа да стоим
и на табла да те бия.
А като свърши рома с чая
мента със спрайт ще си сипя
и пак на табла ще те бия
под оранжевия залез.

Добро, добро

Jude, мачкаш. Много са добри, ама много.

Pisobella написа:хаха тва го намерих из форума и ми стана много мило
навява разни спомени

Обичам чай с ром
и оранжевия залез.
Обичам на плажа да стоим
и на табла да те бия.
А като свърши рома с чая
мента със спрайт ще си сипя
и пак на табла ще те бия
под оранжевия залез.

Харесвам непретенциозни и забавни неща.

Jamesmagno написа:Добро, добро

Jude, мачкаш. Много са добри, ама много.

Ти ако не ме похвалиш , няма кой

И целият, вледенен от кокали,
измъчван в светските беди,
дълбоко тук, душевни цокъли,
небето над тях, далечните звезди.
Изначална мраморна картина
създания в нея, непокътнати,
всички сме в райската градина,
и даже лебедите са замлъкнали.
Тук, долу в Мексико е тихо,
пустеещи морета - самота!
Над нас е щастието велико,
а надолу - само тъмната страна.
Абстракция в езеро с метафори,
крила от вечност, своеобразия.
Скрит е там от консерватори
из трудните хълмове на Азия.
Печални нощи през хилядолетия
и полети в недостъпните планети,
то ни говори с междуметия,
сянка, даже две, до него слети.
И целият - вледенен на бучки,
покрит от злоба в амералди,
то случва се в нови случки
от дните на Андреско Гарибалди...

Две карфици

Навярно устните ти-две карфици
за мен ще бъдат сетното спасение.
Приличаме със теб на диви птици
и реем се сред облаци съмнения.

А беше ден, облян във светлини.
А ръцете ти-котви за отмора.
Превърнати сега са във юзди
и водят ме към моите затвори.

Ще бъде тъмно. Много мрачно.
И ще побягна като диво куче.
Ще падна. Но няма да заплача,
защото ми омръзна да се мъча.

Приличаме със теб на диви птици.
Но реем се в различни светове.
И срещнем ли се пак - в тъмница
полетът ти ще ме въведе.
***
Навярно устните ти-два кинжала
за мен ще бъдат сетното спасение.
Няма смисъл вече да ме жалиш.
Целуни ме, мое вдъхновение...

Ее значи не мога да се сетя. Имаше един сайт, много хубав, вътре хората си поствали стихотворения, тексчета и други по дълги произведения, ама не мога да го намера.

http://www.public-republic.com/
http://litclub.com/
http://liternet.bg/
http://crosspoint.mediabg.eu/



Има и други разни - буквите, хулите, откровения.цом... Надявам се да откриеш това, което ти трябва

Оо, ще ги поразгледам тези сайтове, мерси.

За съжаление не е един от тези, който търсех. Беше подобен на хулите и откровения.ком - менюто също му беше от страни с тъмно син скин. Мисля, че имаше раздели фентъзи, мистика, любов и други подобни.