.allshallperish написа:Пък аз още не съм разочарована. Малоумници има навсякъде, както преподаватели така и студенти. Въпросът е, че който не е искал, не е завършил НБУ, докато в СУ често можеш да си прецакан дали от преподавател, дали от колеги. Аз го отчитам като плюс, защото има срещу какво и как да се бориш, за да станеш по-добър. А не всичко да ти е дадено на тепсия, като в НБУ.
И така, всички знаем кой е Университетът
Не, не съм гений...просто стандартите са занижени. . Не е казано, че тр всички да сме преподаватели в СУ, но поне някаква известна част, която учат в него неминуемо ще станат. И според мен не е правилно на изпит по старобългарски език да има хора, които си снимат варианта за превод и го пращат на колега да го реши (който си е вкъщи) да изкарват шестиците, а да нямат никаква идея от езика, но... Това е, животът е гаден в Университета, уж всички колеги ти мислят доброто, а не е така, всеки гледа себе си, всеки ти помага, за да му помогнеш той като закъса. Нямам против да помагам, но си има граници. . Има много какво да се научи при тях и не са ме късали случайно на изпит, за да ми докажат, че мога да науча много повече. Като напр. една преподавателка по Теория на литературата - скъса ме, защото не искаше да ми пише 3, а не искаше да ми пише 3, защото при нея имах няколко текущи шестици, просто ми се падна въпрос, който не знаех. Всъщност, не бях учила кой знае колко добре. След това се напънах и изкарах петица и то не можах да си направя втория въпрос добре, а ТЯ ми каза да взема еди-кой-си учебник и да науча това, което не съм могла и да отида при нея, когато съм готова да ме изпита. Не за оценка, а за да види, че го знам. Просто за мен това е най-ерудирания преподавател в СУ и дори и само заради нея бих си направила труда да се задълбоча в материята. Все пак до известна степен има една неписана приемственост в СУ. А и не смятам, че това което могат да ми дадат например 50% от преподавателите в СУ, могат да ми го дадат и в Германия и в Англия... За Америка пък съвсем . В крайна сметка - вие си избирате какво и колко ще научите - като отидеш да учиш в Америка - какво? Ако се разочароваш и там, какво става? Дал си си нахалос годините, в които е трябвало да завършиш. Това е като в НБУ - отиваш разочарован от СУ там и вижаш, че обучението е още по-зле. Но хората в НБУ казват "ако си учиш, няма значение къде учиш", същата работа с университетите по света. Никой, ама никой преподавател не може да вземе една фуния и да почне да ти налива информация. Като не си доволен от обучението - хващаш и четеш всичко незадължително, което преподавателят ти със сигурност е споменавал. За твой кеф, а не за изпит. Ще видиш, че нещата след време ще си дойдат намястото и че когато завършиш, ще бъдеш по-добър специалист от много чужбински .
Абе не е съвсем така. Според мен бъдещето е в университетите с традиции. В България обаче за съжаление или нямаме такива или на тези с традиции не им пука за тях...camel написа:Бъдещето обаче е в частните университети.
camel написа:allshallperish написа:Пък аз още не съм разочарована. Малоумници има навсякъде, както преподаватели така и студенти. Въпросът е, че който не е искал, не е завършил НБУ, докато в СУ често можеш да си прецакан дали от преподавател, дали от колеги. Аз го отчитам като плюс, защото има срещу какво и как да се бориш, за да станеш по-добър. А не всичко да ти е дадено на тепсия, като в НБУ.
И така, всички знаем кой е Университетът
Това, което се опитвам да кажа е, че записах СУ, защото вярвах, че е най-добрият, най-готиният и т.н. и т.н. и там оценките се взимат трудно, учиш много и т.н. и т.н. В действителност поне в моя факултет не е така. И именно това ме разочарова адски много. Една колежка от курса ми даже сподели, че я е срам, че е студентка...абе не е за хвалене и СУ...поне що се отнася до философски факултет, за другите не коментирам.
Не отричам, че има страхотни преподаватели във всяка катедра, но...просто не е сериозно да учиш 15 минути за изпит и да изкараш 4 БЕЗ да преписваш.
В СУ останаха много малко преподаватели от поколонието на тия, на които им пукаше...Smoking Mirror написа:Абе не е съвсем така. Според мен бъдещето е в университетите с традиции. В България обаче за съжаление или нямаме такива или на тези с традиции не им пука за тях...camel написа:Бъдещето обаче е в частните университети.
?Бе да ти кажа към трети курс право започваш да разбираш за какъв точно цирк става дума и тва не е точно шестица за 15 минути :РZahariev написа:
Както е казал един от преподавателите на "право" първи курс ... "Т'ва е най-големия цирк на Балканите".
И аз съм изкарвал 6 така с четене за 15 минути, а и аз не съм гений.
Е то в първи курс право всичките преподаватели са класици. Особено първия семестър :РZahariev написа:Аз цитирам преподавателя.
Иначе право посмъртно няма да запиша в СУ.
Да бе, ма не е като да са и те в положение да ни се смеят и да ни обясняват кви са велики :РZahariev написа:Абе остави какви неща съм чувал за 3ти и 4ти ....
Но принципа е, че всяка специалност е сама за себе си, защото едните учат едно, а другите съвсем друго.При филологиите може да е на най-добро ниво, а в историята на много ниско.
Та идеята ми е, че СУ не е толкова приятно за мирисане цвете и т'ва така да се смеем на НБУ е точно като "Присмял се Хърбел на Щърбел".