forum.uni-sofia.bg

Ако не друго, поне едно уважение трябва да проявиш към жената, която е избрала в определен момент да бъде с теб

Не.

Иначе за истински мъж .... не зная какво е истински и фалшив мъж ?

И за да не бъде офтопик, ще кажа, че точно с една бивша се радваме да се видим и с нея бяхме заедно преди около три години.

Фалшив мъж = такъв мъж, който харесва мъже, а не жени

Kristo написа:Фалшив мъж = такъв мъж, който харесва мъже, а не жени

Захарчо, с'я ,кат' те чета.., си обяснявам що ревЪт твойте бивши.
То и аз да си бях губила времето с тебе(колкото и да е времето), щях да ревЪ
ама как щях да ревъ

Pimp slap за теб

Глупак!

Факт!

Фак, ще почна да те уважавам

Има известна промяна в становището ми по темата. С предната бивша за дълго време се избягвахме и в последствие нещата се изгладиха и сега сме със статут на познати в добри отношения. Но с нея се разделихме без много драми, макар че и тя постъпи бая курвенски Ама тогава бяхме малки и аз също бях прилично нагъл и глупав. С друга приятека с раздялата прекратихме всички отношения, защото просто това си беше грешка, която и двамата гледахме да оставим в миналото. Видяхме се преди около 2 месеца и аз гледах да се държа както подобава на едно възпитано момче, а тя милата беше пропаднала толкова ниско, че чак се отвратих.

Сега обаче нещата са коренно различни. Вече не гледам от позицията на ученик, който не мисли за нищо. Ако със бившата ми вече приятелка не останем приятели, нещата няма да са добре с оглед на това, че учим в един университет и в една група. Голяма част от приятелите ни са общи и просто е наложително да останем поне приятели. От друга страна в момента, премислил и осъзнал някои работи, се чудя възможно ли е изобщо да останеш приятел с човек, който те е наранил толкова много? Смятах, че това няма да ми е особено голям проблем, но днес като поговорихме малко и просто самият разговор ме кара да се чувствам толкова жалък, толкова излъган, толкова дори засрамен. В никакъв случай не я мразя и ми се ще нашата раздяла да не й повлияе толкова, но вътрешно един глас ми казва "върни й го" и усещам как с всяка дума се опитвам да я провокирам. Би било хубаво наистиан да останем приятели, но това ще означава, че трябва да приема и да забравя начинът, по който тя постъпи с мен. Ако само привидно се държа приятелски, това означава да загърбя достойнството си. Не мога да прекратя всичко контакти ей така, защото за мен тази връзка наистина значеше много. От друга страна, колкото и да е странно, аз все още искам нещата да се развият по такъв начин, че тя да е максимално щастлива.

ПП: Съжалявам, че в още една тема мъча форумците с проблемите си, но просто тия дни си останах вкъщи и разговорите с приятели не бяха достатъчни, за да задоволя огромната си нужда от социални контакти точно сега. А и пишейки всичко това във форум чувствам, че съм го споделил с много хора и това определено ме кара да се чувствам по-добре. Така че се извинявам на всички, които съм затормозил с проблемите особено в университетски форум, където не му е съвсем мястото

Абе Ники, ше кажеш с Меган Фокс си скъсал, каква я изкара таз' твоята...Я вземи се стегни, я вземи се стегни!


Първо че момиче с момиче не си приличат, въпреки опитите им. И второ, че твоите действия са само 50% от действията по проблема. Като нямаш вина, нямаш и кво да правиш. Гледай си кефа и си живей живота. Тя като има проблем, си го решава. Ти си мислиш, че имаш проблем, че те е зарязала - тва не е проблем, тва е облекчение, че не си бил лъган други 10 месеца... тва не са малко време, тва е футболния сезон!!!

Вземи се спри с тая и давай на следващата!

Прави си, Кристо, ама не е лесно. Това е първата връзка в живота ми, на която съм бил толкова отдаден и в която съм инвестирал толквоа време и усилия. Допускам, че скоро ще ми мине, ама в момента само това ми е на акъла

Пък и въпросът си ми си беше съвсем насочен и актуален. Как да останем приятели и как изобщо да продължим отношенията си?

Ми няма да останете приятели... поне не засега. Ако нещата се променят, ще промениш и отношението си към жената. Ако не си промениш отношението, ше го държиш такова. Що трябва да оставате приятели? Къде го пише тва?

Теоретично е добра идея да спре да ти пука и да продължиш да си живееш живота, и бля-бля. Работата е там, че някои неща трябва да се изживеят, за да се преодолеят. Ако аз съм в такава ситуация, бих си преустановила контактите със субекта за известно време. Бих го избягвала, бих си дала време да го преодолея и да го забравя. На чувствата им трябва време да умрат, за сметка на това после човек може изобщо да не си спомня за тях.

Е да, ама той е в една група с нея.
Доста трудно ще е преустановяване на контакти, особено ако приемаме зрителния за играещ роля такъв. А той Е.

Еми няма да я гледа.
Те като са една група, ходят заедно на упражнения. И двамата ще гледат асистента и готово.
И извън университета режеш контактите, доколкото ти е възможно.
Правиш възможния максимум. Това не означава, че ще е достатъчен. Или че недостатъчността няма да затрудни нещата двойно повече.

Това е лицемерие. Аз не мога така. Когато има проблем, държа той да се реши. По един или друг начин трябва да се разберем, защото проблеми не се решават с правене на нищо.