Флъфи,
Най-накрая едно аргументирано и издържано мнение по темата, с което мисля, че изясняваме, че мъстта не е равна на справедливост, а трябва да се търсят символни законови компенсации за наказанието...
Не съм съгласен обаче с мнението ти, че убиецът не подлежи на превъзпитание или такова няма смисъл, понеже така или иначе или ще го убием, или ще лежи доживот. Ако приемем това, означава, че както се изразяваш "убиваме болно от бяс животно". Ма не е животно, човек е. Според мен човешкия живот не може да бъде нечовешки , или пък животински. Човешкият живот си е просто човешки живот. Каквито мизерии да върши човека, пак е човек, дори да отрицава самите принципи на човешкостта, пак си остава човек, и си следва да го наказваме като такъв. Затова си мисля, че не можем да убием човек, така както умъртвяваме примерно куче, когато побеснее. Не можем да сравняваме човек с куче.
И след като и убиеца е човек, който по своя воля се е отделил от нормалното общество, според мен сме длъжни да му дадем шанс, който признава, че дори той убиеца, също е човешко същество, че може да се приобщи отново. Разбирам, че това звучи твърде идеалистично и сигурно в по-голяма част от случаите е неоправдано, но е явна несправедливост да отказваме на човека, пък бил той и убиец, признанието, че е човек....Според мен именно в тва е границата на справедливостта, убивайки го ние му отказваме признанието, че изобщо е човек, третираме го не-човек, не го разпознаваме като наш...Което може лесно да се примеси с чувство за превъзходство и възтържествуване на "морала и справедливостта". Сигурно си забелязала варварското веселие, което цари по повод нечия смъртна присъда и изпълнението и от средновековието, та до наши дни. В средновековието са се събирали на площада да гледат, сега някои екзекуции се дават/или поне отразяват по телевизиите...
И нечия смърт става празник на справедливостта, много морален пример , нали?
Относно това, че превъзпитанието няма смисъл при получена доживотна присъда, опитите в тази посока в законодателството са обратни : стремежа е да се превъзпита убиеца, да осъзнае деянието си и да се върне в обществото. Има опити в Австрия - доколкото знам там са помилвани някакви хора, извършвали серийни убийства.
Пък и в крайна сметка такава е идеята на хуманноста. У Достоевски Разколников се разкая за убийството, а то си беше май бая грубичко, нали? С брадва върху старица, насечена на парчета...Ако го бяха убили, а не заточили в Сибир (не си спомням вече дали доживотно или за голям период от време), едва ли щеше да се разкае...обществото така би му отнело възможността да се върне в човешката общност, възстановявайки скъсаните връзки...
Пък и да не говорим само за най-тежките случай като серийни убийци, макар и при тях да е спорно дали а се прилга смъртно наказание. Да поговорим за смъртното наказание и по други причини - политически (екзекуцията на Садам, която беше политическа поръчка, превърната в празник), религиозни (в арабския свят, където не спазването на някои абсурдни закони наистина може да ти докара смъртна присъда).
В повечето случай, смъртното наказание се е оказвало глупост или грешка. Достатъчно е да погледнем за какво са са убивали хора през вековете и за какво са издавани смъртни присъди, впрочем изпълнявани. Ще се чудим да се смеем ли, или да плачем...
Затова на мен колкото ми е противна толкова ми е смешна и нелепа идеята човек да взима окончателни решения за друг. Ми просто няма право. Единствено има право да обезпечава себе си, но да съди не, още по малко да си играе на живот и смърт с друг, пък бил той и убиец...
Извинявам се за безсрамно дългия пост
Жан Валжан може да не е само литературен герой. 
Или друго яче казано: с какво помага смъртното наказание на обществото?
Into the endless we ride... 
