forum.uni-sofia.bg

А, ми като не ще - вдига си багажа и прав му път?
Детето ще ми е далеч по-ценно в подобна ситуация, от колкото мъжът.
Извинете, г-да.

Не знам дали няма много да те разочаровам, но в онзи момент, за който споменах горе, аз си мислех същото! Тъй като връзката приключи около три месеца по-късно, едно дете щеше да бъде единственият истински и положителен резултат от нея. След това съм си мислел, че без онова трепетно очакване и стресът около него, вероятно нямаше да се разкараме тогава. Но пък ако детето се беше появило.... пак не знам. Едно дете е много сериозно нещо и човек лесно го поставя пред останалите неща. Гледам сега и братчеда с неговия сладур... а беше пред развод

Що да ме разочароваш
Има си едни мъже, има и други мъже.
Някои порастват по-бързо от моя тъпчо

Ще се появи някоя да ти донесе и това чудо, пък после като ставаш през нощта за шишето с мляко, щото на нея и се спи, ще си викаш "Къде ми беше акълът"

И тва ти го каза Лорда?

Аз не мисля, че трябва да се прави дете, за да закрепи връзката.. мисля, че е най-погрешното нещо, което може да направи някой.

така е,напълно права си. детето за запазване на мъж/връзка е абсолютна глупост. познавам двойки,които са заедно заради детето,и не са щастливи,просто живеят заедно,гледат го и всеки си има някой друг........................
няма ли любов в семейството няма щастие за детето.

Joker написа:По презумпция правата на мъжа в нежеланата бременност са силно накърнени. Жената решава дали да запази детето или не, а мъжа обикновено никой не го пита. Може пък и той да иска/не иска ...

Тук си много прав в повечето случаи жената си решава дали да задържи бебто или не, обаче ако се окаже така ,че мъжът иска бебето, а му кажат в последствие ,че вече го няма, то тогава това е голям удар за него и му тежи цял живот За съжаление няма идеални ситуации ако се стигне дотам........

А на жената не и' тежи ли? Плюс това жената е тази която ражда, не мъжът, нормално е тя да реши.

Дъждът върху лицето написа:А на жената не и' тежи ли? Плюс това жената е тази която ражда, не мъжът, нормално е тя да реши.

Ако жената иска детето да расте в нормална семейна среда,с баща,решението зависи и от мъжът

Да разбира се, че зависи и от двамата, но в крайна сметка и друг мъж може да бъде баща, дори и да не е биологичен. Но никой мъж не може да принуди жена да стане майка (или да направи аборт), ако тя не иска или не е готова, това имам предвид. Пък и след определена възраст съм забелязала, че много жени изобщо не се интересуват в каква среда ще расте детето им, стига само да имат такова, което е доста тъжно. А от друга страна много връзки се разпадат след аборт.

Дъждът върху лицето написа:Плюс това жената е тази която ражда, не мъжът, нормално е тя да реши.

Не, за Бога! Как така нормално...не е нормално един да решава за нещо, касаещо двама. Какво значи ``тя ще ражда, тя решава``.И каква значи и друг може да бъде баща? Никой мъж не иска друг да гледа детето му, никой човек въобще не го иска.Спрете за момент това разделение на майки и бащи, на жени и мъже- това че ние се разтапяме пред първата количка, знаем наизуст стадиите в бременността и ``всичко даваме за едно бебче``, не означава, че имаме по-дълбок и по-истински поглед върху изживяването.Откъде знаете каква е първата мисъл на един мъж, когато разбере, че ще става баща? Какво като не е искал преди това или е казвал еди-какво-си.Питам ви, мили форумки, били ли сте мъже, обичали ли сте жена, искали ли сте да сте баща? Не ограничавайте мъжа до идеята, че ``той ще го храни това дете и затова трябва да го питам, пък ако каже ``не`` аз ще си го родя``. Или ``той иска, но аз не съм готова- ще направя аборт, нали не ражда той``. Kaк толкова бързо превръщате човека, с когото сте били в някакъв потенциален враг едва ли не...Но като правхите секс го решихте двамата, нали? Или какво сега-``решението да съм с него си беше мое, мъже много, аз избрах``...?

Има мъже, които зарязват приятелката си, когато разберат, че ще има дете. И имам приятели, чиито доведени бащи са им много повече бащи от биологичните им, просто защото биологичния баща си е отишъл.
Лично аз не мога да си представя как някой мъж ще ме накара да родя при положение, че не искам да го направя, тялото си е мое все пак (хипотетично давам себе си за пример), нито пък да ме принуди да направя аборт. Мъжът може да реши или не, да подкрепи решението на жената до себе си. Не казвам, че мъжете нямат чувства. И да жените имат по-друг поглед върху майчинството, просто защото от тях зависи оцеляването на детето в първите 9 месеца. Ролята на майката започва много по-рано отколкото ролята на бащата (която също е толкова важна).

Joker написа:И тва ти го каза Лорда?

A, не, просто си те представих картинно с подпухнали очи
Неговата песен е тип "Млад съм още, искам свобода" Само дето като реши, че е пораснал за дете, на около 70, няма да мога да му родя такова. Но така или иначе най-вероятно тотално ще ми е писнало от глупостите му дотогава, ще съм се развела някъде на около 26 и ще съм станала SOS-майка.

ако и двамата са достатъчно отговорни и имат възможност и условия да гледат дете ще го гледат,ако единият от двамата не е готов и не желае нищо не го принуждава.и много повече са мъжете,които бягат,жените са по-склонни да отгледат дете сами,отколкото да го махнат.

valandin,
С достатъчно спинкане и папкане си стигнала до същността на битието! Без майтап, абсолютно поддържам всичко, което написа!