ellli написа:Ако това ще ви успокои, и от първите редове не се чува кой знае колко 
имах честта да ми пазят място няколко пъти и положението е горе-долу същото, защото ако не си централно срещу преподавателя пак се чуват само някакви откъслчени думи.. ние с колегите от 12 група обмисляме да подарим микрофони на СУ за Коледа... 
Уважаеми Колеги,
много мислих, преди да се реша и да се омаскаря публично във форумното пространство. И все-пак...
Хубаво го мислите, Вие колегите от ХІІ група... А до Коледа? Това в никакъв случай не е саркастична критика, а дори благодарност за началния тласък от оформянето на една идея към нейното доразвиване и най-накрая изпълнение (в най-добрия случай).
Ясно е, че дори преди да седнем на заветните скамейки на юридическия факултет, ние сме били поставени (неизбежно) в една конкурентна среда - с всички останали, а и помежду си. Това е стимулиращо, но само до известна степен. От един момент нататък това става паразитно и деградиращо поведение. Този момент (мисля) още не е дошъл, но неминуемо приближава. Вярно е, че най-мотивираните трябва да минат през цедката на университета, но мотивацията не би трябвало да се измерва с това, колко рано ще се появиш в аудиторията, а с това, колко усърдие влагаш в учението си. В момента дребни и незначителни неща правят разликата между адекватното присъствие на едно занятие и неадекватното присъствие на същото това занятие. Такива неща са излизането 30 секунди по-късно и изпускането на съответния транспорт, което води до 20-40 минутно закъснение (дори да е било предвидено <както, несъмнено, повечето от вас правят> да се пристигне 30 минути преди началото на занятието, тези мижави 30 секунди означават, че като пристигнете ще са останали места на 33-ти ред евентуално); разливането на чаша кафе/кола/сок/чай/каквото-и-да-е върху облечените вече дрехи, което отново означава леко закъснение и място на хх ред; угасване на колата; отклонение на движението по маршрута ви към ректората; някой и друг протест; и така нататък, и така нататък...
Ставам скучен - знам - сега ще кажа каквото ми се върти из главата.
На нас се пада честа и привилегията да се гледа като на потенциалните бъдещи стълбове на обществото. Никой не може да понесе тежестта сам.
Факт. Ще ни се
налага да работим в екип. Нима бихте предпочели да работите в екип с някой, който е седял на хх ред и е чул 1/6 от лекцията и си няма идея за какво иде реч, пред това да работите с накой, който е чул и разбрал всичко?
Предлагам следното:
Да бъде избран (нека го наречем) „инициативен комитет“, който да се заеме от името на всички и с цел общото благо да проучи техническите характеристики на употребяваната апаратура, да проучи пазарната стойност на ползваните (неработещи) устройства и (с доброволното капиталово участие на всеки заинтересован) да набави едно, две, три, или колкото е необходимо такива, които да бъдат винаги на разположение на нашия курс. Това предлагам да се направи на доброволни начала и с възможно най-активно участие от всички.
Това е моето предложение.
Сега можете да се посмеете и да го подминете като наивно и неизпълнимо, или да направите нещо по въпроса. Конструктивна критика, предложения, разисквания, подкрепа - добре дошли са.
Умишлено не препоръчвам модел за избирането на членове на този „комитет“, защото самото му съществуване е още в света на идеите. Когато и ако започне да се материализира - нека който желае да вземе участие в потенциално предстоящата дискусия на съответната тема.
Това беше от мен. Знам, че Ви дотегнах, но мисля, че е за добро.
С уважение:
Ангел
