forum.uni-sofia.bg

lunatic_moon написа:Защо изобщо болката да трябва да се лекува, а да не й се отдадем? Поне аз бих искала да изпитам всички възможни чувства и емоции. Иначе животът не би бил пълен.

black_lady написа:

FloWersOfEviL написа:Да успееш да постигнеш липсата на емоционален демидж никак не е малко.

Аз предпочитам да има демидж. Най-много мразя като някой почне да увърта в стил "Аз много те обичам и ти значиш много за мен, но random-неведоми-обрати-на-съдбата-тук не можем да сме заедно, затова се налага да продължиш без мен..." Какво значи това изобщо? Аз предпочитам да знам истинската грозна истина, вместо да ми увъртат с красиви приказки, за да "не понеса емоционален демидж" И най-силната болка се лекува с времето; тя е нужна част от всяко скъсване.

Именно ! Иначе минава много по-бавно.Мислиш си "той много ме обича,но розов еднорог му опрял нож до гърлото,и затова ме заряза,но иначе ме обича" . Да не споменаваме примери

lunatic_moon написа:Защо изобщо болката да трябва да се лекува, а да не й се отдадем? Поне аз бих искала да изпитам всички възможни чувства и емоции. Иначе животът не би бил пълен.

Boleyn написа:Именно ! Иначе минава много по-бавно.Мислиш си "той много ме обича,но розов еднорог му опрял нож до гърлото,и затова ме заряза,но иначе ме обича" . Да не споменаваме примери

alter ego написа:Да се отдадеш на болката не е ли нещо не съвсем в обичайната и тривиална норма, а палавници?

FloWersOfEviL написа:Вчера стигнах до много важен извод. А именно, че времето НЕ лекува болката, а ти помага да я приемеш. Мдам.

Jamesmagno написа:

FloWersOfEviL написа:Вчера стигнах до много важен извод. А именно, че времето НЕ лекува болката, а ти помага да я приемеш. Мдам.

Не е минало достатъчно

Jamesmagno написа:

FloWersOfEviL написа:Вчера стигнах до много важен извод. А именно, че времето НЕ лекува болката, а ти помага да я приемеш. Мдам.

Не е минало достатъчно

people_know написа:Болката никога не спира, спира да ти пука, че те боли

Crippled Alice написа:абе, болката не спирала. друг път.