forum.uni-sofia.bg

От такива връзки няма смисъл, все на единия му писва.

allshallperish написа:От такива връзки няма смисъл, все на единия му писва.

Не мисля.

Ами имам опит, така ме отрязаха преди години. Просто не става. Поне при мен нищо не излезе. Виждахме се с човека за 4 месеца - 4 пъти, което е крайно недостатъчно. Измъчвах се, терзаех се и накрая той реши да ме зареже, за да не страдам. Яко.

При връзките от разстояние нещата много зависят от обстоятелства като време, разстояние, отношение, чувства, финансови възможности, цели и т.н. и т.н. Стига човек да е твърдо решен те да проработят и да се осъществят с времето, това е напълно възможно. Има хора, на които просто не им се занимава, така че е логично за тях да няма смисъл. Въпрос на гледна точка, както се казва.

Важното е да има физика.

Така е. С платоническа любов до никъде не се стига.

Зависи наистина какво е разстоянието и за колко време са разделени. С приятеля ми бяхме разделени за 5 месеца - той беше в Малта да събира информация за дисертацията си. Когато замина, бяхме заедно от два месеца. За тези 5 месеца не се видяхме нито веднъж - само по скайпа сме си говорили. Беше си гадно, но пък си заслужаваше. Когато обичаш някого, 5 месеца не са чак толкова страшни. Сега ще заминава за Гърция, 1 месец ще бъде там, поне сега ще мога да му отида на гости, доста по-близо си е Много се обичаме и това, че за известно време ще бъдем разделени, не е чак толкова страшно. Гадно е, но се преживява, много по-щастлива съм, че ще може да работи това, което иска.
Та, наистина зависи от много неща. По принцип мисля, че ако разтоянието е постоянно, и двамата не се виждат изобщо, няма смисъл, рано или късно ще престанат да се чуват. Съвсем различно е, когато разстоянието помежду им е за кратко

Ужасно просто е - във всеки един конкретен случай зависи не толкова от разстоянието или времето, колкото от самите хора и виждането им за ситуацията. Важното е и двамата да са убедени, че има смисъл и си струва.

Разбира се, можете и да спорите с мен, защото опитът ми в това отношение е скромен - когато бях с първия си приятел, 9 месеца (от общо двете години на връзката ни) бяхме разделени, защото аз бях в 12 клас, а той замина да следва в София. Прибираше се максимално често, но пак ни се събираха едва 3-4-5 дни в месеца, в които се виждахме. През някои месеци - и по малко. Е, не ми беше никакъв проблем (да не ме обвините, че не съм имала чувства към него - напротив, точно в онзи период бях много убедена, че го обичам).
Съгласна съм, че това "разстояние" вероятно не е като онова, което вие имате предвид, но поддържам мнението, че всичко зависи от чувствата на хората, увереността им (в себе си и вярата в другия), приоритетите им, склонността им да драматизират прекалено създалата се ситуация (или, респективно, да я приемат като обстоятелство, което не следва да бъде наредено до края на света като повод за ужас и трагедия) и т.н.т.

Познавам хора, които са се събрали след около 5-годишна връзка от разстояние и вече няколко години живеят щастливо. Познавам и двойка, в която двамата драпаха, ама драпаха да се съберат най-сетне (изпокараха се със семействата си и прочее) и около 2 месеца, след като се събраха да живеят заедно, всичко рухна. Познавам и хора, дето само като чуят за вариант "връзка от разстояние", са склонни да прекъснат всякакви отношения, само и само да го избегнат. Наистина - всичко зависи от конкретните хора. Не може да се обобщава.

Имаше някаква чужда пословица - Далече от очите - далече от сърцето.

А също и че раздялата за любовта е като въздуха за огъня - слабата гаси, силната разгаря. И като споменахте песни, не мога да не се сетя за "And when we kiss goodnight I find that since we're sharing the same bed, we're not sharing the same dream anymore..." на Ленард Коен (да бе, знам, че оригиналът не е негов, ама няяяяяяма такъв глас!). Един вид - кое е необходимото и кое - достатъчното условие в случая?

Впрочем, не ви ли е хрумвало, че има поговорки, удобни за всевъзможни възгледи и нагласи? Мисълта ми е, че винаги може и така, и иначе - и накрая пак стигаме до това, че зависи от човека (хората, всъщност - щото то за тая работа се искат двама).
И никога не ми е било ясно защо пък да трябва нещо да ти е пред очите, за да ти е в сърцето. То това сърце излиза, че е бая късогледо и късопаметно.

Това са ми десетте стотинки във Везняшки стил по темата - трябва да се огледа от всички страни. Абе, всъщност, остави. Точно в момента съм в няма толкова убийствено настроение и малките деца и идеалистите трябва да бъдат пазени от мене, че ще им видя сметката на всички убеждения. Не във връзка с връзките, а по принцип (споделих в друга тема).

Далече от очите, далече от сърцето е доста добре приложимо за дълъг период от време. Но хората, които поддържат връзка от разстояние, гледат да се виждат достатъчно често, за да не умрат страстите им.

Иначе пословицата си е напълно вярна.

Tова с връзките от разстояние зависи от самата връзка, която а изградили помежду си двамата партньори, от разстоянието, от възможностите за поддържане на контакт и за реални срещи, но най-вече от нагласата на двамата. Аз и приятеля ми изкарахме три години в различни градове. Първата година се виждахме много рядко, тъй като аз бях едва 11-ти клас и родителите ми не ме пускаха да му ходя на гости, а той беше първа година студент и още не се справяше добре с финансите. През следващите години срещите зачестиха, че дори бяхме заедно всеки уикенд. Третата година той взе две години в университета за една, за да може да се премести по-скоро в София при мен. Имали сме трудни моменти именно заради дистанцията, веднъж дори скъсахме (за около седмица). От миналото лято живеем заедно - проблеми пак има, този път заради близостта Но това, че издържахме толкова време въпреки този проблем, ни показа колко много значим един за друг. Сега, когато се скараме за нещо важно (в определени граници, разбира се), не мисля как да го разкарам, към което обикновенно имам склонност, а проявявам търпение, правя компромис или отстоявам своята позиция - какъвто и да е резултатът, искам пак вечерта да заспя до този човек и на сутринта да се събудя до него, победата от битката все ще е у някого от нашия отбор.
P.S. Държа да отбележа, че никой от двама ни не е грозен, гърбав, асоциален, слабоумен или с недъг.

Абе със скайп е много по-лесно сега

Напълно вярно! Viva Skype