Пък аз снощи за пръв път от около месец сънувах хубав сън.
За сметка на това, вчера следобед легнах да поспя и сънувах, че някаква сграда се срутва и успях да избягам в последния момент от нея, а в следващия момент пристигах на автогарата в Стара Загора и баща ми беше дошъл да ме посрещне. И ми вика: "Само да не се уплашиш, ама тука стана нещо лошо". И поглеждам - а тя автогарата е в южния край на града, ние живеем близо до северния - нагоре всичко е потънало в някакъв розово-сивкав прах (междудругото, който е казал, че не можем да сънуваме цветно, е долен лъжец - аз сънувам
само в цвят), сградите били паднали. Всички - чак до нашия квартал, който бил непокътнат. И казвам на баща ми да пусне новините, а там нищо не казаха.
И после, като се прибрах у нас, вкъщи беше една приятелка, която каза, че щяла да ражда, пък аз дори не подозирах, че е бременна. Питам я кога й е терминът, тя казва, че е днес и че тръгвала към болницата. А аз си викам... "абе, къде ще ходи да ражда, тя болницата се срути" (защото знаех, че тая, първата сграда, от която успях да избягам, е била болница). И се събудих.
Абе... объркана работа, но поне знам точния източник на тоя конкретен сън. Вчера говорих с една приятелка (ама не тая, бременната

) и й разправях, че имам усещането, че съм в центъра на някаква сграда... като цилиндър, знам ли... и някой бавно маха тухли от стената, която се руши върху мен и нищо не мога да направя, само си седя в очакване всичко да се срути отгоре ми в един момент.
И го казах просто като опит за сравнение, а болната ми фантазия роди горния сън.