forum.uni-sofia.bg

Прави сте другари, ама не зависи от нас с какво ще се кандидатства. Рано или късно си проличава кой е годен за дадената специалност и заблудилите се...просто ще се откажат

А що се касае до класирането сигурно ли е че днес го пускат?

Хермине написа:Прави сте другари, ама не зависи от нас с какво ще се кандидатства. Рано или късно си проличава кой е годен за дадената специалност и заблудилите се...просто ще се откажат

А що се касае до класирането сигурно ли е че днес го пускат?

По-скоро е сигурно, че не излиза днес, а в понеделник. Аз обаче се надявам и надеждата ми ще умре чак в 18:59

малко преди да умре всякаква надежда, ще ги обявят - както направиха предната седмица... така евентуалният успех ще е по-сладък... толкова са мили и нежни от СУ

Издържахме толкова много, че сега един уикенд няма да е проблем, пък и нищо не зависи от нас..в крайна сметка каквато сме я подредили на 10юли-такава ще е, другото е в ръцете на съдбатаааа

в единия случай празнуваш 2-3 дни навън и се правиш караманела, в другия черпиш само семейството си като в един момент поводът бива забравен и никой не ти обръща внимание на масата -_- там е разликата

А в третия случай (най-вероятно моят) - не черпиш и не празнуваш, а изпадаш в депресия, щото не си приет, това, което най-силно си желал

Chauncey написа:

JaddF написа: Не знам защо се избиват хората за психологията. Няма ли някой социолог да ни обясни тук

бакалавър е => се учи предимно поради това, че е интересна науката, не защото ще ти отвори безброй вратички; задължително е за бъдещите психотерапевти, иначе не ти връчват диплома от отделните школи; служи за фундамент на много други популярни специалнисти като PR, маркетинг, икономика и прочие... и най-вече е супер хипстърско да се учи, аз лично, за да мога да си напиша във фейсбук, че уча "психология в СУ", я избрах

Явно битува мнението, че в бакалавърската форма на обучение по Психология ти се преподава психотерапия, което е много модерно, свежарско, "хипстърско" и прочие. Колкото и да ми е неприятно ще трябва да разваля тази идеалистична представа с факта, че психотерапия в университета не се преподава под никаква форма, нито в бакалавърската, нито в магистърската степен на обучение. Психотерапевтични теории се преподават откъслечно в много предмети на елементарно ниво. Практика няма никаква, досег до реални пациенти - почти никакъв (опити за нещо подобно се правят само в клиничните дисциплини и то със спорно качество). Психотерапията е един дълъг процес на обучение и самоанализ, свързан с наливане на голямо количество средства за дълъг период от време и без реална моментна възвращаемост(около 10 години без прекъсване). Лицензираните психотерапевти в България са едва 30ина.
Напливът за специалността в последните години се дължи главно на липсата на алтернатива, модерното звучене на науката и романтично-арогантната идея, че психолозите четат мисли и направляват съдби. Но и да не влезете, не се дерзайте толкова. Психологията в България тепърва прохожда, професията не е законово защитена и регламентирана, здравната каса не финансира психологически занимания, хората са мнителни, психологическите услуги за скъпи...
Тъй че..chill

А ето и едно полезно четиво по темата:
http://e-vestnik.bg/7837

Chauncey написа:в единия случай празнуваш 2-3 дни навън и се правиш караманела, в другия черпиш само семейството си като в един момент поводът бива забравен и никой не ти обръща внимание на масата -_- там е разликата

Що да ги черпя, да не са ми копали на нивата Вече веднъж черпих за успешна КСК и виж ме сега - пак кандидатствам

Явно битува мнението, че в бакалавърската форма на обучение по Психология ти се преподава психотерапия, което е много модерно, свежарско, "хипстърско" и прочие. Колкото и да ми е неприятно ще трябва да разваля тази идеалистична представа с факта, че психотерапия в университета не се преподава под никаква форма, нито в бакалавърската, нито в магистърската степен на обучение. Психотерапевтични теории се преподават откъслечно в много предмети на елементарно ниво. Практика няма никаква, досег до реални пациенти - почти никакъв (опити за нещо подобно се правят само в клиничните дисциплини и то със спорно качество). Психотерапията е един дълъг процес на обучение и самоанализ, свързан с наливане на голямо количество средства за дълъг период от време и без реална моментна възвращаемост(около 10 години без прекъсване). Лицензираните психотерапевти в България са едва 30ина.
Напливът за специалността в последните години се дължи главно на липсата на алтернатива, модерното звучене на науката и романтично-арогантната идея, че психолозите четат мисли и направляват съдби. Но и да не влезете, не се дерзайте толкова. Психологията в България тепърва прохожда, професията не е законово защитена и регламентирана, здравната каса не финансира психологически занимания, хората са мнителни, психологическите услуги за скъпи...
Тъй че..chill

А ето и едно полезно четиво по темата:
http://e-vestnik.bg/7837[/quote]


Това, че обществото ни не е дорасло е абсолютно вярно. Но да твърдиш, че масово се избира тази специалност чисто и просто поради липсата на алтернатива и 'щото всички това записват', е доста повърхностно... Психологията предстои да се развива у нас и то не защото е 'модерно', а щото народа стремглаво психясва!

Това, че обществото ни не е дорасло е абсолютно вярно. Но да твърдиш, че масово се избира тази специалност чисто и просто поради липсата на алтернатива и 'щото всички това записват', е доста повърхностно... Психологията предстои да се развива у нас и то не защото е 'модерно', а щото народа стремглаво психясва!

Ами Плазмодий може и да има някакви наблюдения за колегите си от по-долните курсове. Аз чистосърдечно си признавам, че започнах първото си следване, защото тъкмо бях завършил гимназия и си мислех, че ако не ме приемат да следвам, светът ще свърши по някакъв много ужасяващ начин и всички ще отидем на Страшния съд. Съответно стресът беше нечовешки, все едно животът ти зависи от това.

Още тогава исках да уча психология, но се оставих да ми обяснят колко е безперспективно и как ако уча корейски или японски, а най-добре даже китайски, златóто само ще текне и ще трупам имане само като изглеждам умен и по цял ден седя на един стол и се усмихвам загадъчно.

И к'во стана? Ей ме на! Тече, ама не златó. Понякога наистина е по-умно да си дадеш една година, докато се осъзнаеш - ей туй ще уча, това ми е призванието. Аз тогава действах като "Мъж искам, сега го искам". Горе-долу както описа Плазмодий.

Едва ли всички ще станат психотерапевти с успешна практика, след като пазарът на тези услуги още е в самия си зародиш. Но няма и всички да правим интервюта за работа в някой ЧР. Съгласен съм дори да уча психология ей така, без перспектива за развитие в областта. Имам две ръце, два крака и гладен няма да стоя.

+ 1 Стойко.Минах по почти същия път.

stoyan.dyulgerov написа:

Това, че обществото ни не е дорасло е абсолютно вярно. Но да твърдиш, че масово се избира тази специалност чисто и просто поради липсата на алтернатива и 'щото всички това записват', е доста повърхностно... Психологията предстои да се развива у нас и то не защото е 'модерно', а щото народа стремглаво психясва!

Ами Плазмодий може и да има някакви наблюдения за колегите си от по-долните курсове. Аз чистосърдечно си признавам, че започнах първото си следване, защото тъкмо бях завършил гимназия и си мислех, че ако не ме приемат да следвам, светът ще свърши по някакъв много ужасяващ начин и всички ще отидем на Страшния съд. Съответно стресът беше нечовешки, все едно животът ти зависи от това.

Още тогава исках да уча психология, но се оставих да ми обяснят колко е безперспективно и как ако уча корейски или японски, а най-добре даже китайски, златóто само ще текне и ще трупам имане само като изглеждам умен и по цял ден седя на един стол и се усмихвам загадъчно.

И к'во стана? Ей ме на! Тече, ама не златó. Понякога наистина е по-умно да си дадеш една година, докато се осъзнаеш - ей туй ще уча, това ми е призванието. Аз тогава действах като "Мъж искам, сега го искам". Горе-долу както описа Плазмодий.

Едва ли всички ще станат психотерапевти с успешна практика, след като пазарът на тези услуги още е в самия си зародиш. Но няма и всички да правим интервюта за работа в някой ЧР. Съгласен съм дори да уча психология ей така, без перспектива за развитие в областта. Имам две ръце, два крака и гладен няма да стоя.

Подкрепям! А относно Плазмодий... не знаех, че следва психо, да ми прости невежеството при това положение. Не бих се опитвала да оспорвам опита и наблюденията му в бранша

Хермине написа:
Подкрепям! А относно Плазмодий... не знаех, че следва психо, да ми прости невежеството при това положение. Не бих се опитвала да оспорвам опита и наблюденията му в бранша

А, и аз не зная дали следва психология. Но предполагам

Хермине написа: Но да твърдиш, че масово се избира тази специалност чисто и просто поради липсата на алтернатива и 'щото всички това записват', е доста повърхностно... Психологията предстои да се развива у нас и то не защото е 'модерно', а щото народа стремглаво психясва!

Това че народа психясва би трябвало да те интересува и съответно храни ако избереш да се занимаваш с терапия. А и явно не си си направила труда да прочетеш линкнатата в мнението ми статия, защото ако беше щеше да ти стане ясно, че "психясалите" хорица търсят психиатри, които да им изпишат хапченца и да си решат краткосрочно проблема. Ти като психотерапевт хапчета няма да можеш да изписваш щото няма да имаш медицинско образование, което автоматично премахва болшинството от "психясалите" от списъка с потенциалните ти клиенти.
Психологията има твърде много направления, и да ограничаваш мисленето и амбициите си само в едно от тях, което даже няма да ти бъде преподавано, ее меко казано повърхностно

П.С. Не следвам психо, завърших го не твърде скоро и естествено не се занимавам с това, тоест не само с него

Хаха, ще го оставим да се произнесе!

А ти що изостави екзотичните филологии?! Че те са толкова модерни..ии перспективни, даже доходоносни!