Любима лирика

[Boleyn]

Боже, само да не е любов!

Тъкмо бях се събрала във шепи
/тоест някак се взех във ръце/,
оглушала за влюбени шепоти
и с почти заздравяло сърце.

Тъкмо почнах да мисля във проза
и да вярвам във видими истини
/без значение колко са грозни -
залютя ми от сладки измислици/.

Тъкмо станах съвсем недостъпна,
опакована в лъскава броня.
Кой си, дето така ме престъпи,
дето всички врати в мен отвори?

А дори не ми сваляш звездите,
не стоварваш света във краката ми.
Само гордост прозира в очите ти
срещу хладния бент на ината ми.

Знам - в обратна посока на тебе
всеки път е примамливо нов.
Аз не съм ти потребна, ти си ми непотребен...
Боже, само да не е любов!

[menina.do.mar]

Това е от моя любим извратен португалец. Пише толкова просто, а сякаш те удря в стомаха - и романите му, и поезията.

na hora de pôr a mesa éramos cinco
o meu pai, a minha mãe, as minhas irmãs

e eu, depois, a minha irmã mais velha
casou-se, depois, a minha irmã mais nova

casou-se, depois o meu pai morreu, hoje
na hora de pôr a mesa, somos cinco,

menos a minha irmã mais velha que está
na casa dela, menos a minha irmã mais

nova que está na casa dela, menos o meu
pai, menos a minha mãe viúva, cada um

deles é um lugar vazio nessa mesa onde
como sozinho, mas irão estar sempre aqui

na hora de pôr a mesa, seremos sempre cinco,
enquanto um de nós estiver vivo, seremos
sempre cinco.



В часа за слагане на масата петима бяхме -
татко, мама, моите сестри

и аз, голямата ми сестра омъжи се после,
малката след туй също

задоми се, а после татко ми почина, днес
в часа за слагане на масата, петима сме,

без голямата сестра, която си е вкъщи,
без малката сестра, която е в дома си,

без татко, без майка ми вдовицата,
всеки от тях е празно място на масата,

където ям самотен, но те ще бъдат вечно тук
в часа за слагане на масата, ще бъдем винаги петима,
докато един от нас е жив,
ще бъдем винаги петима.

[Boleyn]

Интимно

Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си,щом искаш да съм влюбен.
Ех,вярно е ,далечното гнети,
но затова пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой,далеч ме дръж-
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива изведнъж
разбулиш ли я,видиш и я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд,
погледната от близичко,е грозна.
И целия ѝ гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята,таз,околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст-
пръст,във която ний ще легнем с тебе...
Красавице с тъй прелестни черти,
щом искаш да не зърна всичко дребно,
несъвършено в твойте красоти,
не ме допускай близичко до тебе!
Но може би си права.Ах,нима
не е в туй смисълът неразбираем-
очи в очи да видим къс тъма,
картина,обрез,вечност и земя,
с които да се примирим накрая.

[Мила]

Страх
14/01/2012
Мария Донева

Днес не ми е спокойно.
Днес не ми е добре.
Във сърцето – усойно
като зимно море.

И очите ми гледат
как ръцете ми шият.
И кафето е бледо,
но устата го пие.

Днес не ми е щастливо.
Днес съм нервна и зла.
И тревога забива
във сърцето игла.

Глухи, глупави мисли
във ума се търкалят.
И страхът се разлиства
и със клонка ме гали.

Аз страха ще обикна
като свое дете.
Да го гледам ще свикна
как цъфти, как расте.

Между другите чувства,
в тъмни, тежки бои -
как сърцето пропуска
удар, щом се бои.

Днес в ума ми е зима,
ден изплашен и сам.
Нека. Всичко да имам.
Нека. Всичко да знам.

[Boleyn]

Успяхме ли?
29/02/2012 Мария Донева

Успяхме ли? Преминахме ли зимата?
Дойде ли време да се преброим?
Обичам да ми изговаряш името.
Да ме поглеждаш, както си вървим.

През гледките, през хората, през времето,
през чувството, което се променя,
от всичко, смогнах само теб да взема,
а ти – да си запазиш само мене.

Сега, след пътя, стигнахме ли някъде?
Дойде ли време вече да се връщаме?
Обичам да ми разкопчаваш якето.
Две копчета и ще си бъда вкъщи.

[Angel_N]

Hatebreed - Below The Bottom Lyrics


Half dead, you trod through life.
So dependant, a shell of a man.
Pitiful, you let your vices tell your fate
Follower of the blind, you have nothing.
My empathy has turned to rage.
My pity has turned to hatred.
In selfishness you've sunken to the depths.
How much lower can you go.

All virtue decayed, now a memory
So many friendships lost.
Only enemies.
Same I feel for you, pain I feel for you.
To cleanse yourself you've got to let go.

Are you not alone now?
Are you not what you've become?
I want to give you the strength to overcome.
The strength to reject those who have brought you down.

Take a look, takea look at yourself.
What do you see what have you become?
Take a look, take a look at yourself.
You've gone below the bottom.

You've taken their lies as your own.
Tried to justify your own hypocrisy.
You bear the mark of consequence.
You've lied to yourself, you've lied to me.
You've betrayed your own soul.
Sacrificed all you were.
In selfishness you've sunken to the depths.
How much lower can you go.

All virtue decayed, now a memory
So many friendships lost.
Only enemies.
Shame I feel for you, pain I feel for you.
To cleanse yourself you've got to let go.

Are you not alone now?
Are you not what you've become?
I want to give you the strength to overcome.
The strength to reject those who have brought you down.

Take a look, take a look at yourself.
What do you see what have you become?
Take a look, take a look at yourself.
You've gone below the bottom.

[menina.do.mar]

Щастлива си. И аз бих искал
да съм щастлив, а не злочест.
От твойто щастие бях свикнал
и аз да съм щастлив до днес.

Честит е твоят мъж — от болка,
от мъка бих се разболял;
о, колко бих го мразил, колко,
ако любов не бе ти дал.

Видях детето ти и мислех,
че ще умра ревнив, свиреп,
но то невинно се усмихна
и го целунах зарад теб.

Целунах го с въздишки скрити,
че в него татко му познах,
но то ме гледаше с очите,
в които все тъй влюбен бях.

О, сбогом! Щом си тъй щастлива,
аз няма да пророня глас,
но по-далеч от теб! — не бива
твой. Мери, пак да стана ад.

Все мислех: гордостта и дните
са угасили в мен страстта;
ала сърцето ми в гърдите
запърха пак от любовта.

А помня как по-рано тръпно
от твоя поглед бях в захлас,
но днес туй би било престъпно —
не трепва нито нерв у нас.

Ти пак се взираш в мене с нежност,
но няма туй да ме смути:
спокойната ми безнадеждност
единствено съглеждаш ти.

Не бива тая страст проклета
пак споменът да разгори.
Къде е тайнствената Лета?
Стихни, сърце! Или умри!

[jenesais]

Искам дете
от пороя.
Да е дъждовно. Зенично.
Да го люлея във шепи.
Да го приспивам във чаша.
Да му помагам с домашните.
(- Мамо, днес учихме,
как се вали изведро!...)

Искам дете
от вятъра.
(Какво от това, че баща му
никога не е до мене?!)
Да бъде винаги рошаво.
Винаги променено.
Да му давам да тича из къщата.
Вечно да чупи прозорците.
(Срам го е, че го прегръщам
и му оправям косата пред хората.)

Искам дете
от пожара.
Със смях като бяг на коне.
Вечно омазано в сажди.
С вечно ожулени
колене.
Вечно със нещо по-важно
наум
от миенето на ръце.

Искам дете от прозореца.
От залеза искам дете.
Дете със очи като моливи.
Дете със прозрачни ръце.

Искам дете.
От целия свят.
(Ако щеш - наречи го падение!)
Дете със душа като ад.

Ще го кръстя
Стихотворение.

Елица Мавродинова

[Jamesmagno]

jenesais, УАУ!!!

[Мила]

love is a place
& through this place of
love move
(with brightness of peace)
all places

yes is a world
& in this world of
yes live
(skilfully curled)
all worlds

[Boleyn]

„Не се разочаровам, а прибирам сърцето си до следващия повод...”

Виолета Христова


Видях жена, по-тъжна и от мене,
трохи от любовта му да събира.
Потече жал във женските ми вени.
И затова – сърцето си прибирам.

Тя плаче и се смее истерично.
Шуми в съня ми, не ми дава мира.
Той знае ли, че още го обича?
Аз зная. И сърцето си прибирам.

Оставям му неизживени думи –
да ги живее и да се намира
като най-хубав, най-добър и умен.
Единствено сърцето си прибирам.

А как блести любовната му брадва!
Така се раждат оди за палача.
Прибирам си сърцето, ще ми трябва.

И тази смърт ще трябва да оплаче.

Камелия Кондова

[Jamesmagno]

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Станка Пенчева

[Мила]

Навътре понесени камбани
удрят се глухо
в органите на тялото
притаяват звука
безшумно отекват
в паметта на тъканите
и само ти
която разсъблече обвивката
и допря ухо до сърцевината
можеш да чуеш ехото

Eмануил А. Видински

[Das Erste]

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Евтим Евтимов

[Angel_N]

Хиподил - Моцарт

Пропих се, щото някаква си мацка
ме чупи и сега не знам си кво.
Седя си сам, рева и слушам Моцарт
и вените си режа със стъкло...
И кръв тече и слюнките ми капят
и бъркам във долапа за цвекло.
Съседските хлапета порно зяпат,
а Моцарт кара свойто колело.
А бях глупак и мислех че успеха
е моята единствена съдба.
Сега със кръв оцапах всички дрехи
и Моцарт ми звучи като пръдня.
Като пръдня, ти звучиш като пръдня.
И свършвайки живота си със песен
аз знам, че вски би ми се изсмя.
И пилетата се броят на есен
и Моцарт не е марка кашкавал
Кашкавал, не е марка кашкавал,
Моцарт не е кашкавал,
не е марка кашкавал.


Егати простака излизам.