Съвсем нормално е да сте объркани. Самата аз докато следвах в първите си степени, не знаех всъщност какво искам да работя, и не си знаех призванието. Едва към 30 години го намерих. Сами може да предположите на каква възраст съм вече.
Единственото, което съм правила е обаче да слушам сърцето си, а не други хора. Така и да грешите няма да съжалявате. Ще знаете, че сте направили каквото сте искали, никой не ви е притискал и не ви е обработвал, както се казва.
Ако учите нещо само за да угодите на някого, или просто защото приятелите ви учат същото - само ще си загубите времето и ще се обвинявате после.
Сега е времето да падате и ставате, да опитвате, да се разочаровате. Както винаги си казвам - Падам, ставам и пак съм аз.
Последните две мнения преди мен са много точни. Всичко ще си дойде с времето, пък и ако още на 18 знаете какво ще правите в следващите 40-50 години ще е много скучно, не мислите ли?
Послушайте сърцето си! Успех!