forum.uni-sofia.bg

Tackar. ( :

“О, моралисте! Но разбери, че има два вида жени: едната иска само правата си и тия права са твоята любов, която ти не можеш да й дадеш; а другата жертвува всичко за тебе и не иска нищо.”

"...кой съзнава, че умира всекидневно? Самоизмамваме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо – голяма част от нея вече е отминала."

... като за добро утро...

Търговецът на кристал написа:"...кой съзнава, че умира всекидневно? Самоизмамваме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо – голяма част от нея вече е отминала."

... като за добро утро...

Сенека, първото писмо!
Carpe diem!

Благодаря и ползотворен ден!

Ти пък за какво ми благодариш - аз се самозахвърлям в дебрите на депресията, ти се радваш.
Иначе да, оттам е. И е несправедливо вярно, уви.

Maeve написа:“Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш. По-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека - самотата.”

Да, да, да, да, да! ДА!

Кто хочет удержать — тот теряет. Кто готов с улыбкой отпустить — того стараются удержать…

тоя дъжд не ви влияе много добре сякаш

Напротив! Тамън мисля сега да изляза. Отново.

П.П. Трябва да призная, че едва днес разбрах смисъла на темата
П.П.2:

Мила написа:http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1016:breathe&catid=6:blog&Itemid=14

FloWersOfEviL написа:Напротив! Тамън мисля сега да изляза. Отново.

вземи си чадър

Нито философията, нито каквато и да е друга мъдрост заслужава вниманието ни, краят е един и същ, а страстите поне ни дават жизненост. Никой никога не е избегнал страданието, макар че всички ни тръбят за справяне с него. Нищо освен смъртта не лекува нещастията.

МАЙКА МИ ЧЕТЕ ПОЕЗИЯ


2 пакетчета фини точени кори
2 кафени чаши разтопено масло
килограм ябълки
1 чаша натрошени бисквити
1 чаша счукани орехи
2 кафени чаши захар
1 пакетче канела на прах

Ябълките се измиват, обелват
почистват от семките, настъргват
се на едро ренде и се смесват
със захарта, счуканите орехи
и канелата.
Взема се една кора,
намазва се с мазнина
и се покрива с една друга кора.
Разстила се отгоре част от
ябълковата смес и двете
кори се навиват на руло. Така
се навиват и останалите.
Намазват се с мазнина и се пекат
на средно силна фурна, докато
се зачервят отгоре, а отдолу
порозовеят.

Опечеш ли го - става щрудел,
но сега още е стихотворение.



Много лол!

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

По принцип мен това стихотворение на Дебелянов "Черна песен" страшно много ме разчувства емоционално и затова освен за деня, но и като цяло го избирам за свой лайтмотив. Аз понякога също чувствам себе си като Дебеляновия лирическия герой раздвоеност, но тази раздвоеност при мен е доста по-различна от неговата. При мен тя се крепи на факта, че понякога съм в сигурен в неща, които мисля, че ще направя и в същото време нещата стават, но аз не искам така да стават..и да..доста е объркващо Друг път пък чувствам себе си изтерзан в грубата действителност, но намиращ своето спокойствие в друг по-красив и по-мечтан за свят - света на музиката, успокояващ ме със своята романтичност и извисяващ ме до необозрими предели и върхове на мечти и невъзможни копнежи...

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Откъс от "В цъфналата ръж" на Робърт Бърнс

Смятам, че това стихотворение е уникално. Описва перфектно моята романтична душа. Повечето неща ги свързвам с любовта и може би затова.

доста слабо


"Някъде живеят в къщи с "ш" и "т"

ще изчезна масово
им каза той
ще изчезна масово
им каза
като динозаврите "