Твърдо против смъртното наказание...
И искам да помоля всички защитници на смъртното наказание да не гледат само от страната на жертвата, но и от страната на предполагаемия (повтарям предполагаемия!!!) извършител на едно ужасно деяние...който също е човешко същество, с права, с виновност която подлежи на доказване, но и на грешка при доказването...
Та как гледате на възможността търсейки справедливост да сбъркате? Примерно американски психопат обвинен в изнасилването на малки деца, които е намушкал 200 пъти с нож , след което е изял ...С една дума изрод, никой не се съмнява, че заслужава да умре, и то мъчително...Изпълняват присъдата, всички са доволни, "справедливостта" е възтържествувала....След време се разбира, че човекът е невинен...как ще се почувствате?
Може ли да си представите на каква несправедливост е бил изправен ....заради справедливостта? Ами последните минути преди някои да натисне шалтера, какво ли си е мислел, хм?
И нещо още по-ужасно - а представете си, че факта на неговата невинност никога не е станал известен...тоест че ще си спите спокойно, и ще мислите как е възтържествувала "справедливостта", докато сте убили невинен човек, прекрасно, нали...
Човек няма право да разполага с нечии друг живот, нито с нечия смърт. Като ги престъпи си има достатъчно резонно наказание - доживотен затвор, особено строг режим. И ви уверявам , че кофти перспективата да водиш гаден живот, е много по-лоша от смъртното наказание. Последното не виждам особен проблем - убиват те и край, мъките свършват. При доживотната мъките траят...А тва че ще плащате з ада изхранвате затворника, уверявам ви, че не е цъфнал, пък и какъв е проблема да му плащате наказанието, нали искате да е дълго и мъчително - според мен никакъв.
Това което не трябва да се допуска обаче да си играем с живота и смъртта от трибуната на справедливостта. Дори в случай когато изглежда, че имаме безспорно право и сме сигурни (примерно убийство на деца ,и прочее особено тежки престъпления) в нечия виновност, това не е нищо повече от просто много силна увереност, но не и самата сигурност. Припомням, че Едип беше убил един случаен пътник, който се оказа неговия баща...и после положението си еба майката

.
Да не говорим, че самата идея за възмездие и справедливост е условна и всякакви емоционални изхвърляния в опити да се достигне справедливостта, както е показала историята до нещо добро не са довели. Добрите намерения често водят до много по-крайни и лоши резултати, отколкото внимателното премисляне, което изглежда безчувствено в такива случаи, но не е.