forum.uni-sofia.bg

Я помню чудное мгновенье,
передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье
Как гений чистой красоты.
***
В томленьях грусти безнадеждной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный,
И снились милые черты.
***
Шли годы.Бурь порыв мятежный,
Рассеял прежние черты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
***
В глуши, во мраке заточенья,
Тянулись тихо дни мои
Без Божества, без вдохновенья
Без слез, без жизни, без любви.
***
Душе настало пробужденья,
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
как гений чистой красоты.
***
И сердце бьется в упоенье,
И для него восстали вновь,
И Божество, и вдохновенья
и жизнь и слези и любовь!

Жо,

Това на изуст сме го учили.

Когда я умру - я стану ветром
И буду жить над твоей крышей
Когда ты умрёшь ты станешь солнцем
И всё равно меня будешь выше

Осенним ветром я буду где-то
Летать с тобой ветром по свету
Ты не поймёшь, а я незаметно
Шепну теплом: "Ах, солнце, где ты ?"

Только ты не будь пока солнцем
Слышишь, я буду петь тебе песни с крыш
Я буду снова той, кем ты дышишь
Осталось ветром лишь стать

Я буду ждать лишь твоей улыбки
И буду слушать твои пластинки
С твоих ресниц собирать снежинки
Осталось ветром лишь стать

Когда я умру - я стану ветром
На землю падать первым снегом
Смеясь летать с тобой по свету
И нет счастливей в мире этом

Когда ты умрёшь ты станешь солнцем
И украдёшь мои морозы
И зацветут в садах мимозы
И сердца льдинки станут слёзы

Только ты не будь пока солнцем
Слышишь, я буду петь тебе песни с крыш
Я буду снова той, кем ты дышишь
Осталось ветром лишь стать

Я буду ждать лишь твоей улыбки
И буду слушать твои пластинки
С твоих ресниц собирать снежинки
Осталось ветром лишь стать

Като видях горе руския се сетих за това

Ще си призная, че на мен от всички любовни стихове, които съм чел или слушал, най-силно ми въздействат тези, на руски. Ето есенцията на отхвърлената любов - същият уникален автор с дядо от Етиопия.

Я к вам пишу - чего же боле?
Что я могу еще сказать?
Теперь, я знаю, в вашей воле
Меня презреньем наказать.
Но вы, к моей несчастной доле
Хоть каплю жалости храня,
Вы не оставите меня...

На два пъти съм се усещал така и на два пъти съм се опитвал напразно да го спестя на брат ми. Но никой не се учи от чуждия опит и всеки си мисли, че той е най-невероятното изключение...

Любовта е вдъхновение,
ако вярваме на романтиците,
но никога няма да бъде догонена,
ако разсъждаваме като лириците,
Любовта съществува,
но може би е нейде в изгнание,
тя често те кара да плачеш,
любовта е изпитание...

какво мислите

Оооо, мернах Пушкин.

Ще хвана да преведа някое стихотворение на Лучиан Блага и да го пусна. Много ме е яд, че не мога да намеря преводи никъде, а той е един от най-добрите румънски поети и мой личен фаворит.

Как се обича художник


И който се представя, че е лесно -
простете ми, обаче е глупак!
Разделя ни един прочетен вестник
и ни сближава съмналия мрак.
И стискам зъби, да не се търкулне
сълзата ми - един излишен плод,
когато псува българския футбол
(и покрай него целия живот).
Когато всяка вечер се сбогува
с последната картина - след това
безпаметно-пияно ме целува.
(Така се люби само след Смъртта).
И аз разбирам, вече я е срещал.
В една подобна нощ е била тук.
След нея аз съм спомена за нещо.
което се е случило със друг.
Аз просто дилетантски я замествам.
И чакам да потропа някой ден.
Дано й стигнат нежност, смях и песни -
да го обича повече от мен.

Камелия Кондова

За императрицата

Императрицо моя
колко хубава си ти
как в разгара на боя
в мечтите ми си ти
и когато главите се отделят
от телата на войниците
сълзи от очите ми потеглят
но не заради войниците
а заради теб - защото си далеч
и не можеш да видиш сечта
като теб хубава е тя - замах със меч
сбъдната мечта
а теб те няма да се радваш на жестокостта
и да слушаш музика от крясъци обезумели
не можеш да почувстваш тленността
на онези, помислили си че са смели
Ах, ако беше тук- на бойното поле
героична смърт би застигнала те бясно
и би дала нов живот на светлата ти личност
в историята на героичността- отиличила би се ясно!

Аз ли съм крива или светът се огъва?
Аз ли съм черна или те са без цвят?
За една секунда всичко се срива...
За една секунда всичко е прах ...

Поглед простирам - празно пространство,
а сякаш някой с очи ме следи?!
Как ми се иска на нечие рамо
глава да поставя - само за миг.

Виждам живота - изхабена хартия,
избеляло мастило , изтрити мечти.
Клепки затварям и всичко е сиво...
Светът е изчезнал..
Тишината кънти!

Ще те обичам

Дори кожата си сам да издера
косите си косъм по косъм да оскубя
никога няма да разбера
що тъй силно тебе любя

Дори от крайниците си да отделя
останалата малка част от мен
няма да услея да споделя
с думи колко много съм ти фен

Дори на бавен огън да се вра
и на ушите си цял да увисна
не би ми стигнало да спра
да те жадувам, нищо че ми писна.

Думи като "издера", "крайници", "фен", "вра" и "писна" не ме настройват особено романтично, но е важно човек да изразява себе си и емоциите си

Всяка мисъл

Всяка мисъл те съблича
всяка дума- неприлична
никоя на тебе не прилича
ти мръвка си отлична

В тебе грешка не откривам
дори когато внимателно изследвам
нищо нередно не скивам
ама дай пак да те прегледам

Стой ся не мърдай много
то мърдането аз го прая
нищо че към тебе малко строго
ама кат те видя и не трая

Cur, колега?