forum.uni-sofia.bg

Имало едно време една жмуда, която обичала да си бара ушите и да учи Семейния кодекс. Правела го едновременно. Един ден, докато вечеряла в Мензата и си барала ушите, жмудата видяла как eдно от тия, дето сипват манджата там, също си бара ушите и си казало - а, сродна душа. Доклатушкала се тя при него - трябва да знаете, че, като се придвижва, жмудата, ако иска, се клатушка, ако не иска, не се клатушка, ти няма да й казваш дали да се клатушка! - и го попитала дали иска да открадне супата и да избяга с нея, а те да си я разделят наполовина. Е защо така - попитало онова. Е как защо казала жмудата - нали аз ти дадох идеята.

Онова се навило. Взело един друг казан, пуснало чешмата и от нея потекло нещо мътно и кърваво, разменило казаните и тръгнало да бяга със супата. Обаче нещото пропуснало две неща - първо, забравило да спре чешмата и второ, в супата се бил скрил един докторант. Той се бил скрил там, понеже научният му ръководител го гонел, че не спазва сроковете - за последните 3 месеца бил написал една страница и половина, а бил обещал две. Освен това и нямало какво да яде, нали бил докторант, та се скрил там и по малко си цоцвал. Бил си взел и една сламка, та отвреме-навреме завирал единия й край в лявата си ноздра (в лявата, щото в дясната имало мърсол и докторантът като влязъл в супата, мърсолът влязъл в симбиоза с един косъм от главата на лелката дето бъркала супата, та сега мърсолът и косъмът щели да си имат деца и били бременни и двамата, нали живеели в симбиоза), а другия подавал навънка и така дишал. Та като се раздвижил казанът, докторантът усетил, че нещо не е наред. Но да се подаде навън - не става. Тогава решил, че ще измисли план, но понеже минало много време и не можал да измисли план, решил просто да си подаде главата. Подал си я и що да види - бил в автобус 280, и точно до него имало два метъла, които били пребили Нещото, което работи в Мензата, и му взели казана, понеже Нещото изглеждало толкова щастливо, че нямало начин вътре да няма поне 4 банана. Хубаво, обаче докторантът си подал главата точно в момента когато сополът и косъмът раждали и Жмудата, понеже била научила хубавата новина (понеже така искала, Жмудата, ако иска, учи, ако не иска, не учи), дошла да им акушира и да свидетелства за щастливото събитие, и Жмудата, значи, като видяла метълите, ги питала "Вие метъли ли сте уе" и те, понеже били от по-така, тъпите метъли и се спогледали и почнали да викат ЪЪЪЪЪЪЪЪЪ. Тогава автобусът тъкмо спрял - те вече били на Баба яга - и жмудата взела казана с докторанта и тръгнала да бяга с него, а метълите останали в рейса. Нещото пък още лежало на Орлов мост и го боляла тимбата, понеже го пребили.

Жмудата видяла докторанта (щото така искала) и се смилила над него, та го пуснала да си ходи на семейните общежития, даже му дала пет лева и четирсе стотинки да си плати наема за две години напред и да яде един път на стол. А за изпращане му плюнала по цимбата така, щото, като се къпе, хлебарките да не му лазят по чорката. Тука трябва да отбележим, че трябва да се знае, че, ако иска, жмудата може така да плюне, че тоя, който тя оплюне, да не го лазят хлебарките по чорката, ако се къпе в Студентски град.

После Жмудата взела супата от казана и отишла и я продала на Манджа стрийт и за това си дело взела 200 лева, които инвестирала в акции на фондовата борса.

Ох! Изпосъбудих всичките съквартиранти!!!! Нямаш право!!!!!!!

Жмудите жмудясват по изпитите...
А Джеймс още не е баннат, горкичкият!

alter ego написа:Жмудите жмудясват по изпитите...
А Джеймс още не е баннат, горкичкият!

Бях, бях - два пъти. Вчера изтече вторият.

Колкото бана да изтекат на една жмуда, все не са достатъчно!

Някои факти:

Жмудата може да бъдеше.
The Zhmuddha can it all.
Жмудата може да съществува спрямо себе си, без да е нужно да съществува спрямо съществуването.
Жмудата може да подрежда единичното спрямо самото него.
Жмудата може да е крайна, но да няма край.

История:

Имало една жмуда. Тя обичала да кара кънки. Една вечер било светло, защото жмудата така искала и било тъмно, защото било вечер. В това време жмудата карала кънки и тъй като не било нито само светло, нито само тъмно, а било светло и тъмно едновременно, пързалката нито се виждала, нито не се виждала. Жмудата решила, че не е удобно за другите и тогава тя позволила вечерта да е само тъмно.

Имало една жмуда. Обичала да яде моркови. Един заек ръфал морков и жмудата го питала може ли да си го разделят. В същия миг, или по-рано, жмудата осъзнала, че дава шанс на заека да откаже и затова решила зайците да не могат да говорят изобщо. Заекът погледнал тъпо, а жмудата взела моркова... или май беше в обратен ред.

Имало една жмуда. Било ѝ тъжно и се разплакала. Плакала, плакала и осъзнала, че полага усилие за нещо, а резултат нямало. В тоя случай жмудата решила, когато плаче, да капе вода от очите ѝ, за да се случва нещо. Оттогава като се плаче и вода капе от очите.

Имало една жмуда. Много обичала да лети със самолет без крила и да се разбива. Един ден друга жмуда ѝ казала, че е смешна и първата много се обидила. Тогава спряла да се разбива, обаче и на хората им се приискало да летят и почнали да имитират жмудата, само дето се разбивали и умирали. Жмудата съжалила хората и сложила криле на самолетите, та оттогава самолетите имат криле и не се разбиват.

Имало една жмуда. Обичала да е тъпа. Така ѝ харесвало. Само дето хората много я имитирали и ѝ се присмивали. Жмудата се обидила и направила всички хора тъпи.

Имало един Жмудит. Жмудитът бил жмуда джигит, с черен жип. Един ден жмудитът си карал в насрещното и срещу него изскочил Богдан Богданов на велосипед, въртял педалите, а зад него го гонели капиталистите. Жмудитът му казал ДАЙ ПЕТ и му помахал, а Богданов се замислил и казал следното:

Причината за сходството на предметите с тяхната първоначална онтологическа целност е неизменимо спрямо парадигмата си доказателство за всеобхватността, омнипотенцията И (наблегнал на "и"-то) омнисциенсцията на творящото.

Тука Богданов бил развил такава висока скорост, че единият от капиталистите, дето го преследвал, се наакал и доказал, че творящото не винаги е омнипотентно. За съжаление Богданов така и не го разбрал, понеже вече се бил изстрелял в Космоса, а Жмудитът се нахакал челно в един друг капиталист (първия отишъл към крайпътната тревичка да се избрише) обаче и двамата останали невредими понеже Жмудитът решил така. После Жмудитът сам се осъдил и спечелил делото, и взел обезщетение.

Това не е ли за темата за Богдан Богданов?

alter ego написа:Това не е ли за темата за Богдан Богданов?

Ако иска, ще е за темата за Богдан Богданов, ако не иска, няма да е.

Имало едно време един Жмудей. Жмудеят - това е жмуда злодей, зъл като змей. Излязъл веднъж Жмудей от пещерата и казал Брей, тука е идвал Кашчей да ма ибей (винаги, когато му свършвали римите, той вземал този глагол и го видоизменял, понеже бил горе-долу толкова тъп, колкото сценарист на българско ТВ шоу). Той решил, че е идвал Кашчей, понеже намерил пред пещерата една книга за Тайните на тапирите, и предположил, че Кашчей би се интересувал от нея, понеже той бил тапирофил. Падал си най-вече по вече изчезналия калифорнийски тапир и бил обиколил цял свят, за да го търси. И не щеш ли, чула се музичката на Кашчей (той винаги, преди да се появи, си пускал музичката), която звучала горе долу така
ТЪНДАЛЯКА ЧИКИТА ТЪНДАЛЯКА ЧИКИТА
и се появил Кашчей с една преносима Жмуда в едната ръка и един Детектор за тапири в другата.

- Да си виждал Калифорнийски тапир - попитал го Кашчей.
- Виждал съм го. Ти не си ли го виждал? - попитал Жмудей.
- Не - казал Кашчей.
- Ми еби са в гза, да видиш.

Кашчей се засрамил и отишъл в храстите да свърши тая работа, барем види тапира. Междувременно Жмудей гепил книгата и я занесъл в библиотеката на Нов български, там имало трима души, които цъкали Конквизтадор, и един, който практикувал разни съмнителни дейности (той обаче не бил извратен, ами щял да се снима в екранизация по "Погнусата" на Сартр, където щял да играе онзи тип от библиотеката, та сега репетирал). Жмудей отишъл при съмнителния тип и му предложил да му продаде Тайните на тапирите за сто лева и оня, като видял, че Жмудей му я предлага, казал "ЕЕЕЕЕЕеее, сто много малко, дай за двеста" и Жмудей му взел двеста, и си купил две банички, а останалите пари ги скрил в едно дърво.

то по-скоро за тая тема линка трябваше да е:

http://en.wikipedia.org/wiki/Chasing_the_dragon

Властването на Император Жмудалиан Който-Си–Иска.
Жмудалиан бил отворен човек, доколкото му се искало да бъде човек. Той приемал молби от всякакви люде от простия народ и защото обичал да се показва щедър, на много поданици изпълнявал желанията. Един светъл ден се появил един пиян жмудар, който искал да си направи втори жмударник в с. Горна Жмудица. Императорът го попитал "Аве мене, я ми хортувай, дете на алчността, защо като имаш голям преуспяващ жмударник и казано честно всииичко ти е наред, не си гледаш спокойно напред? Жмударят се засрамил и написал песен.
Жмудалиан искал да построи мост над една река. Така и направил.
Жмудалиан си направил свой календар. Всеки четиредесети ден бил празник на четиредесетия ден и в чест на деня се заколвал най-големият куцузлия в империята. Когото и да заколели, все се оказвал най-големият куцузлия.
Жмудалиан почитал Великата Жмуда чрез специален ритуал - на 162 дена изваждал от специален храм специален предмет, с който правел нещо специално и го връщал. Никой не знаел какъв бил предметът и какво било действието. Един ден разни любопитни хора решили да разберат и си купили от една жмуда шапки-невидимки. Отишли и какво да видят - императорът с невидим пистолет и невидими очила за виждане на невидими хора стреля по невидими хора... и ги застрелял.

Имало едно време една жмудайка. Жмудайка - това е жмуда майка, що кара таратайка.
Жмудайката си карала таратайката и не щеш ли, срещнала цар Иван Шишман.
Кво прайш, казала жмудайката
Карам си коня, казал цар Иван Шишман.
Епа ти нямаш кон, казала жмудайката.
Ако искам, ше имам, ако не искам, няма, казал цар Иван Шишман и жмудайката се засрамила дълбоко, тва й било за урок.

После си сложила каската и продължила нагоре. Карала, карала и срещнала Димитър Пенев.
Кво прайш, казала жмудайката.
Ееее сяяя.. виж ся.... тука търся тия двамата и ония тримата да станеме осем.
Епа ше станете шест, казала жмудайката.
Не е вярно, с тебе сме осем, казал Димитър Пенев. Жмудайката пак се засрамила и си тръгнала, така че да не станат осем.

Накрая срещнала Жмудко. Жмудко си седял и пасял грудки.
Жмудко, що пасеш грудки, казала жмудайката.
Щото са хлъзгави, казал Жмудко.
Дай и аз малко, казала жмудайката.

Жмудко й дал, тя се хлъзнала й катастрофирала. После излязла от колата и тръгнала да бие Жмудко, обаче той така се нажмудил с грудките, че й вкарал един троен адулкен.
ей тъй
АДУУУУУУУУУУУУУУЛКЕН

И от жмудайката не останали и едно жм.

На погребението й се събрали много жмудаци, жмудкари, жмодници и жматки и си казали, че била хубава жмудайка, ама била малко тъпа, а била малко тъпа, щото често тъй и се е искало.

Новата жмуда беше наречена Жмудльо...