То имаше вариант да ходя на концерта с оркестъра на Ла Скала в Пловдив на 19-ти, ама никой не може да ми каже откъде мога да се снабдя с билет - от ОФД-то ми заявиха най-нагло, че това не било тяхно събитие, а на общината и да съм била питала тях. Избеснях, честно... Вместо да драпат да си припишат заслуги за него, щото са съвсем мухлясали, те... както и да е. Така че, ако намеря начин, ще дойда до Пловдив.
За спектакъла - мнооооого силна Габриела (Георгиева). Най-добрата Аида, която съм чувала наживо, много, много категорично. Беше наистина фантастична, ужасно ме зарадва. Бях си я набелязала още преди 2-3 сезона, през май изби рибата в "Бал с маски" и сега показва, че не е било случайно. Разкошни пианисими, точна до дупка, отлична. Удоволствие беше да я слушаш.
Бойка Василева е имала и по-добри дни, но точно там, където трябваше да се прояви най-добре (доколкото може да се отдели един такъв момент, разбира се) - дуета с Костадин Андреев (Радамес) в сцената на съда - беше страхотна. Иначе меЧосопранките обикновено наистина са впечатляващи гласове, подобно на баритоните при мъжете (не сравнявам, не се подвеждайте).
Като споменах Костадин Андреев - ужасно, просто ужасно. Навсякъде продължавам да тръбя, че го обичам отвратително много и го чувствам много близък (скъсах се да му пращам въздушни целувки на финала), но онази вечер беше нещо драматично ужасяващо - всеки дъх се чуваше, нямаше въздух да изкара до финала много от фразите, битка за всяка от тях, всъщност. Височините му бяха окей, но, уви, бяха само те. Имаше проблеми и в средния регистър, но и те бяха предизвикани от недостига на въздух. Кофти дикция, продължава да фъфли, но това му беше най-малкият проблем, честно казано. В Нилската сцена издъхна в любимия ми дует. Най-интересното беше, че ги слушах в репетицията преди спектакъла, тъй като отидох доста по-рано - и Косьо беше единственият, който пя прилично, чак се бях притеснила. Не знам какво се случва с гласа му в последните 2-3 сезона, но всеки спектакъл с негово участие готви изненада - или много добра, или, уви, доста лоша.
А Кирил Манолов беше... впечатляващ. ..... му, впечатляващ беше! Това е думата. Наред с още много, много епитети, кой от кой - по-хубави. Най-добрият български баритон в момента (след Петър Данаилов) и определено най-подходящият за партията на Амонасро. Чудя се как не ми се напълни устата с комари, така бях зяпнала, докато до слушах в пета картина (Нилската сцена). Беше просто... страховит, при това - не само заради ръста си. Идея нямам откъде извади този глас, честно, но му благодаря за уникалното преживяване.
Странни темпа в оркестъра, обикновено върви малко по-стегнато, но ще им простим. Няма да им простя обаче проблемите с духовите в Триумфалната сцена - фалшиво, хора, фалшивооооо!
"Травиата" беше окей - стандартен спектакъл на високо провинциално ниво - това е стар лаф, не е мое дело, сърдете се на други.

Радостина Николаева беше чудесна Виолета в актьорски план, пя прилично, но очаквах малко повече от нея - прекрасно сопрано е. Нищо фатално, просто има още да пее и учи, преди да достигне съвършенството в партията. Голямата ария в края на първо действие не беше идеална, но пък Addio-то (последно действие) й се получи.
Орлин Горанов беше ужасен, не ми се говори за него, продължавам да мисля, че трябва да спрат да го канят да пее опера, ама името му е прекалено голяма реклама за оперните театри. Друг е въпросът, че май по-скоро е антиреклама... Критикувах Косьо, но той поне е оперен певец и пее като такъв през цялата опера, без значение, че има определени вокални проблеми. За жалост, това не важи за Орлин Горанов.
Нико Исаков беше приличен Жермон, нищо свръх, нищо фатално. Кух образ, но едва ли баритонът има вина за това...
Ай стига толкоз.
