forum.uni-sofia.bg

И какъв е изводът? Може да си "френдозоуннат" без реално да сте приятели...

L'Inspecteur написа:И какъв е изводът? Може да си "френдозоуннат" без реално да сте приятели...

Не, може да си френдзоуннат без ти да си й приятел.
За да си френдзоуннат трябва тя да те възприема като приятел. Това е задължително. Въпросът е, че възприятията са субективни и всеки възприема разни неща по различен начин.

От друга страна ако и ти я възприемаш като приятел и тя теб те възприема като приятел, тогава не сте френдзоуннати, щото според оная диаграма сте в кръга на приятелите, а не в кръга на френдзоната. Като цяло за да сте в кръга на френдзоната единия трябва да има различни желания от другия, касаещи отношенията между двама ви. Това е необходимото условие.

Така че все пак съм прав, Ангеле, графиката ти не работи. Френдозаната, както си я нарисувал трябва да е или изцяло в приятели или изцяло извън него, иначе се обезсмисля.

Е да, но тук вече навлизаме в тълкувания на понятията. Нищо не пречи на френдзоуннатия, който не възприема другия/та като приятелк/ка да се държи като такъв с идеята, че някой ден ще падне тази бариера и ще има нещо повече. А и пък какво пречи някоя да ме възприема като приятел, аз пък нея- не, но ей така да си седи това състояние?

Така или иначе, приятел в нужда се познава. Ако се сложат френдзоните на изпитание, в 90% от случаите може да се окаже, че няма никакво приятелство, което на практика доказва диаграмата на Ангел- тя покрива и двата случая.

И така се зародило научното течение "Френдзонознание".

Това си е чиста когнитивна психология, с голяма доза меметика вкарана в играта...

Напоследък се чудя така: каква е разликата между френдзонирането и дългата, търпелива свалка на влюбения човек? Всмисъл, често нещата стават много бързо, ама понякога на хората им се налага да изчакат, преди да им се отвори парашута (или каквото там чакат да им се отвори).

Тия дълги свалки, изобщо някога завършили ли са с нещо, по-различно от осъзнатото загубено време?

Дълги свалки?

Lord написа:Напоследък се чудя така: каква е разликата между френдзонирането и дългата, търпелива свалка на влюбения човек? Всмисъл, често нещата стават много бързо, ама понякога на хората им се налага да изчакат, преди да им се отвори парашута (или каквото там чакат да им се отвори).

Има ли, да го наречем искра, между двама души, те си го знаят и търпеливото сваляне вече е въпрос на характер.

L'Inspecteur написа:Тия дълги свалки, изобщо някога завършили ли са с нещо, по-различно от осъзнатото загубено време?

Тия дълги свалки, изобщо някога завършили ли са с нещо, по-различно от .. френдзонване

Да.

Да. И Мила го каза най-точно.
Аз баш от дълги свалки имам най-добри спомени и ми изглеждат емоционално най-наситени дори от позицията на времето - единствено последната ми връзка започна в рамките на 2 седмици (айде, 3, грешка) след запознанството ми с въпросния.

Търговецът на кристал написа:Да. И Мила го каза най-точно.
Аз баш от дълги свалки имам най-добри спомени и ми изглеждат емоционално най-наситени дори от позицията на времето - единствено последната ми връзка започна в рамките на 2 седмици (айде, 3, грешка) след запознанството ми с въпросния.

Аууу, трябваше да изчакаш повече!

Ми предвид развръзката, вероятно нямаше да е лошо.

Каквото и да говорим тук, във всяка една ситуация нещата са различни. Но е важно да не забравяме, че за да влезе някой във "френдзона", той трябва първо да е "френд"...