forum.uni-sofia.bg

дано да може. Поне на мене ще ми е интересно...

Виолетова луна

Озовал се от сърцето си повян
насред морска тишина
бродя по пясъка самин
пред погледа на виолетова луна.

Ни другар над мене бди,
ни спокойствие за таз душа
единствено за теб жадувам,
теб,момиче в нощта.

Моят зов нечут остава,
няма я,къде е тя?
Морето сълзите ми изми,
но заплака виолетова луна.

Ето и един опит от морето.

Desodeset написа:Виолетова луна

Озовал се от сърцето си повян
насред морска тишина
бродя по пясъка самин
пред погледа на виолетова луна.

Ни другар над мене бди,
ни спокойствие за таз душа
единствено за теб жадувам,
теб,момиче в нощта.

Моят зов нечут остава,
няма я,къде е тя?
Морето сълзите ми изми,
но заплака виолетова луна.

Ето и един опит от морето.

моля те, кажи ми,че не си писал стихчета

Бавария написа:

Desodeset написа:Виолетова луна

Озовал се от сърцето си повян
насред морска тишина
бродя по пясъка самин
пред погледа на виолетова луна.

Ни другар над мене бди,
ни спокойствие за таз душа
единствено за теб жадувам,
теб,момиче в нощта.

Моят зов нечут остава,
няма я,къде е тя?
Морето сълзите ми изми,
но заплака виолетова луна.

Ето и един опит от морето.

моля те, кажи ми,че не си писал стихчета

В смисъл?

някой път наживо ще ти се скарам

Бавария написа:някой път наживо ще ти се скарам

Ама ме напий след това.

Desodeset написа:

Бавария написа:някой път наживо ще ти се скарам

Ама ме напий след това.

оооо... аз теб съм си се заплюл за здраво пиене

гледам си здрав, ще може после да ме мъкнеш


- ама здраво, имам предвид
до повръщане или припадък

Досега съм стигал само до 1-вото.Ама ако е до припадък,кой ще те носи после?

БТВ Загубил съм тренинг.В Равда така яко се натрясках,че не искам да си спомням за оная вечер.От малко се напих,излагация!.Някой пият от радост и да запомнят,други от мъка и да забравят.Важното е,че се натрясках А пък кво съм правил идея си нямам,само дето се събудих с ожулено коляно и палец на крака Така,че не се надявай много на мен.

аз в 1 вечер постигнах и двете

не, че се хваля... аха-ха-ха-ха
ама ако не се утрепеш на 18-си рд, няма кога

Бягство

„Животът не се мери с броя вдишвания,
а с моментите, които спират дъха ни!”
/Джордж Карлин/

Представи си
нещо по-различно
от това,
което правиш всеки ден.
Но без план и сметка,
да, нещо уникално?
Нека бъде безумно,
но красиво.

Усещаш, как
нещо в теб пулсира.
Проблясват мислите ти
и с бясна скорост отминават.
Чувам, трепти гласът ти.
Тръпки по тебе пъплят, нали?

Сигурен съм -
някой ден
ще избягаш.
Чакам те отвъд
контурите.

Как ме е яд, че не мога да пиша точно тук...

Ае.. и аз да се разпиша...


Кръвта извира на талази,
и засъхва.
Пожарът я превръща в прах.
Задръства всяка бръчка,
бавно лази,
удавя всичко в свойта гръд.
Заспива всичко живо.
А живя ли?
Дали разбра какво е плът?
Дали разбра какво душа е,
какво е болка?
Да човъркаш с прът.
Там дупка няма.
А дълбаеш.
Докато стигнеш до ръба.
Изплуват трупове.
Дълбаеш.
И те с кръвта ще изтекат.
И ще остане само суша.
Съсирек.
След изгрял вулкан.
Дълбай!
Там вече не те слушат.
Остана сам.
Завеса!
Край.

Сътворение 23.02.2007