forum.uni-sofia.bg

vouch, момци, както се вика. друга работа си е по-дълъг и визуален контакт, и по-задълбочен личностен такъв, за да добиеш поне основна/до умерена представа за човека и възможностите му.

Zahariev написа:без зубрене не може, поне в България

Ами не съм съгласен.За кандидатстудентския по литераура не съм отворил и една книга с анализи или разработени теми.Имам малко над 5.Как си обясняваш това?Явно и без зубрене става ( цитати на изуст не съм учил и нямам включени в темата за Дебелянов).Но това, че аз мога да го направя не значи, че друг ще успее.Както и например ако аз трябва да държа изпит по математика - и със супер учене сигурно ще изкарам посредствена оцена.А някои хора се явяват като на шега и си изкарват 6-ците.Въпрос на нагласа и личностни данни.всеки човек си има сфера в която е добър и е добре да се насочи към професионална реализация в тази област.

...сега кажи, че и в по-нататъшна професионална реализация, свързана с литературата, няма зазубряне и анализи.

опорочаването на изкуството в името на научни цели е налице, в един или друг етап. това е. самата идея на анализиране на творбите от теб, мен, или някой г-н професор е тотално зле.

Ами има такова нещо с опорочаването на изкуството, не оспорвам.Просто изпита на СУ не е толкова сложен, колкото повечето хора си мислят.В смисъл - хората не искат зазубрени фрази и анализи ( ако искаха щяха да ме скъсат, защото нищо не зубрих).Искат логическо мислене по творбите и обобщения.Аз така писах и имаше ефект.

изкарал си късмет, нищо повече


шанса да знаеш, колкото някой, който е изкарал 3.00 е много голям
няма обективни оценки

Едва ли е само до късмет.Миналата година с по-малко подготовка изкарах 4.50. Просто си си съставил грешно впечатление за изпита и оттам изскача убеждението, че трябва да назубриш нещо, за да се справиш.Ако човек не може да разсъждава, да гради теза и да я доказва , то едва ли и зубренето ще му помогне, но е един вариант.И от там се създава впечатлението, че всеки трябва да зубри анализи и който не го прави е обречен на ниска оценка.Това не е така.Ниски оценки получават некачествените работи, а не недозубреният анализационен материал.

Всички ми повтарят че без уроци и помощ е невъзможно да изкарам хубава оценка на изпита по литература.

Ами възможно е, но трябва да можеш да пишеш добре и да изготвяш много добра аргументация.Темата всъщност е в голямата си част аргументационен текст и това се гледа най-много.Например, в разрез със кандидатстудентския фолклор ( в който се казва, че ако не включиш цитати - яко ти снижават ценката и не ти гледат работата сериозно), аз не съм включвал цитати.Никога не съм зубрил цитати.Вместо това аз анализирах основните значения , основните символи и тенденции в Дебеляновото творчество от гледна точка на зададената тема - самотата.Разбира се след като формулирах тезата си си направих списък от стихотворения, които защитаваха успешно моето мнение и ги разгледах последователно от гледна точка на позицията на твърденията в тезата.Заключението ми беше обобщение на изказаното в по-философски аспект.Това беше напълно достатъчно.Подготовката ми включваше само прочитане на творбите,размишление и запомняне на основни моменти ( примерно : в еди-кое си стихотворение се говори за еди-какво си, основен символ е еди-що си, името на стихотворението има еди-какво си значение) и никакво зубрене на цитати или анализи...

Ако обаче човек няма много афинитет към доказателствени текстове е по-добре да се занимава с учител и да чете анализи.Както аз нямам афинитет към математиката и не бих взел изпит без уроци, така и други могат да не се справят с лиетратурата.Това не значи, че са глупави , а просто че аргументативните съчинения не са им от силните страни и имат нужда да работят допълнително за да постигнат успех.

Като обобщение мога да кажа, че твърдението , че човек без уроци и зубрене не може да се справи не е напълно коректно.Според мен по-коректно е да се каже, че човек, който няма афинитет към доказателствени текстове и самостоятелни анализи на творби не може да се справи задоволително на изпита без по-усърдни занимания и помощ от квалифициран преподавател.Иначе хората, които имат интерес и способност в анализите нямат нужда да зубрят и да вземат уроци, а по-скоро да се съсредоточат към осъзнаване на основните проблематики в творчеството на авторите от конспекта и концентриране въху как могат да използват тези размишления и знания ако им бъде зададена произволна тема върху творчеството на даден поет/писател.

Хубав пост,поздравявам те.Наистина си изразил компетентно мнението си,но не си включил една основна ценностна и битиина категория-късметът.Не на всеки автор можеш да изкараш подходящата висока оценка и в това съм 100% сегурен.Така че отново съм на мнение ,че без зубрачество не може.Винаги малко или много присъства за огромно съжаление и този който е назубрил всичко е много по-възможно да успее спрямо този който разбира повечето автори има афинитет към литературата но му липсва късмет при темата.

Diegooo написа:Хубав пост,поздравявам те.Наистина си изразил компетентно мнението си,но не си включил една основна ценностна и битиина категория-късметът.Не на всеки автор можеш да изкараш подходящата висока оценка и в това съм 100% сегурен.Така че отново съм на мнение ,че без зубрачество не може.Винаги малко или много присъства за огромно съжаление и този който е назубрил всичко е много по-възможно да успее спрямо този който разбира повечето автори има афинитет към литературата но му липсва късмет при темата.

Нека не забравяме и късмета при проверяващите. По същия начин, както на БатБаян (БТВ това ме подсеща за ОнясБаятия )така може да се падне и при някои проверяващи, които не обичат да четат мислите на кандидат-студентите, а да четат свои мисли и мисли на критици

@Diegooo :
Късмет за разбиращ човек няма.Или разбираш и можеш или не.Това значи познаване на произведенията.Просто някои хора се оправят с 1-2 прочитания и размишления, а други им трябват повече систематични занимания.А относно късмета - Дебелянов е доста труден за анализ и определено не исках да се пада.Предпочитах Пелин, където можех да го докарам и до 6.00.Но и Бай Дебелянов свърши работа.

Зубращината не е качествено усвояване на материала, а машинално запомняне.Това не е добре.Не води до качествено писане.Хората почват да пишат всичко, което са назубрили за даден автор, когато темата е конкретно зададена.Примерно при темата за самотата в Дебеляновата поезия един зубрач почва да пише всичко което знае за живота на поета, за всички теми засягани в поезията му и т.н. - локуми, които правилно всеки проверяващ изтълкува, че отсреща седи човек наизустил много материал за автора, но не разбрал същността на характера на съчинението и изискването какви въпроси трябва да се разглеждат в конкретно формулираната тема.Имайте предвид, че за написани 20 страници без правописна грешка на консистентен текст , който не е по зададеното заглавие, а съдържа всичко за автора се поставя слаб 2.Това не е моя измислица.На това ни наблегнаха и натвърдиха на няколко пъти в курса по литература на СУ и дадоха конкретен пример от КСК преди няколко години.Момичето даже оспорило оценката при което и казали, че има зададена тема и целта е да пише по нея, а не да показва колко материал за автора и неговото творчество може да назубри и да пресъздаде на изпита.С това въпросът бил приключен и двойката останала непроменена.

Изпитът по литература се различава доста от този по история.В литературата се изисква кандидат-студентът да разбере темата, да познава автора и неговото творчество, да има добра култура на писане и да състави много добре аргументиран текст по конкретната зададена тема, като всяко отклонение извън темата се брои за груба грешка.
Ето изискванията :
http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/p ... literatura

@bggashnik
Това, че някои проверяващи очакват назубрен текст на даден анализатор и светило в българското литературознание също не е коректно.Това с догматичните проверяващи, които късат неназубрилите ученици е кандидат-студентски фолклор.И то от приказен характер.До голяма степен той се подхранва от хора, които пишат собствените си възгледи за творчеството на автора, но вместо да ги обосноват на базата на текста, те прибягват до общата си култура и пишат техни общи размисли за света, хората и екзистенциалната философия ( примерно при Дебелянов и самотата започват да дават аргументация с философи писали по темата, с лиетартурни произведения от други автори, примери от личния си живот - т.е. все неща, които не се отнасят към конкретни Дебелянови стихотворения).Това пак не влиза в рамките на изпита, защото такова съчинение се отдалечава прекалено много от темата и не използва никакъв доказателствен материал от конкретното творчество на автора.Това се оценява респективно със слаб 2.Не зубрачеството е оценявано положително, а писането на общи есеистични размисли по даден автор , без връзка с конкретни факти и реалности от неговото творчество, е санкционирано.Затова и митът , че ако попаднеш на проверители, които очакват да напишеш нещо конкретно и не си го направил ще те скъсат, продължава да живее сред наплашените и недобре осведомени за характера на изпита кандидат-студенти.Проверяващите не очакват нещо конкретно назубрено, а очакват нещо написано по конкретно определен начин, който е представен и обяснен в изискванията за съдържанието на съчинението ( вж. линка по-горе).Хората искат да хванете произведенията на автора и да покажете къде точно каква част от тях доказва вашата теза.Ако имате едно такова много ясно, логично и последователно доказателство, дори и неортодокслана теза за даден автор ще бъде оценена високо.Но това значи да познавате добре творчеството, да можете да размишлявате за значението на произведенията и техните образи, символи и изразни средства и да можете, когато е необходимо, да привеждате недвусмислени примери от същите произведения за защита на своята теза и гладна точка.

Прегледайте внимателно изискванията, позамислете се добре над това което съм написал и се надявам да разберете голяма част от заблудите, които битуват сред кандидатстващите.

Хубаво извърташ думите, точно като адвокат Ти каза, че трябва да доказваш своята теза на базата на текста, а не на мисли на философи и др. Интересно ми е, след като ти не си цитирал, как доказваш своята теза. Все пак подкрепа на тезата правят имено цитати от произведението Всичко друго би било нещо есеистично

Лесно - преразказваш съдържанието, което ако знаеш на изуст би цитирал.Така или иначе информацията е една и съща.Важно е обаче символите, образите и частите които преразказваш и даваш за пример да са адекватни доказателства на тезата, да следват в логическа и структурирана последователност и най-важното - след като споменеш някое доказателство винаги трябва да отделиш минимум 2-3 изречения за да го коментираш, да разсъдиш върху него и обобщиш неговото значение.Нещо подобно се изисква и в изпита по история.Например когато хан Тервел помага на Юстиниан II Ринотмет през 705г. и е награден с титла , дарове и територия не е достатъчно само да се опишат събитията около този исторически момент, но трябва и да се напише какво значение има това събитие.Например трябва да има разсъждения какво е геостратегическото значение на областта Загоре като контролираща пътищата към Константинопол, какво значение има даването на титлата кесар - прецедент във византийската история, какви трайни амбиции в българските владетели отключва това събитие и т.н. и т.н.

В случая за Дебелянов и самотата - какви видове самота има, кои от тях присъстват в Дебеляновото творчество, в кои произведения се открояват те, как са изразени и т.н. и т.н.

Това е, според мен, принципа за писане на литературно-интерпретативно съчинение и досега той не ме е подвел.Хубаво е да имате познания по произведенията, ако си падате дори може и да попрочетете малко критика, но никога не зубрете, защото няма да имате "живото" слово, което винаги се откроява със своите автентични мисли и дава ясен знак на проверяващите, че отсреща седи мислещо същество, а не човешки вариант на ксерокопирен апарат.На доскуналното и буквалистично зубрене никога не се гледа с добро око.Даже в процеса на обучение като студенти, ако в някой реферат или тема заподозрат назубрен материал - могат да ви скъсат даже и без обяснение защо.

П.П.
Между другото есеистичното не винаги значи без връзка с конкретната тема и общи приказки.На това също ни обърнаха внимание професорите в курса по литература на СУ.Втория вариант е есе, но ако пишете общи работи двойката ви е в кърпа вързана. Там трябва много дълбоко познаване на творчеството на двамата автори, осъзнаване на проблема, заложен в колизията и взаимодействието на двата цитата и съответно оформяне на теза отразяваща изказания с цитатите проблем и доказването на тази теза.Есеистичното в случая е , че няма предварително зададена тема и това разширява кръга от възможни тълкувания и определяне на множество гледни точки, но все пак всяка една от тях трябва да бъде адекватно доказана, чрез съпоставка на творчеството на авторите, чрез много разсъждения и изводи.Структурата също има особености - могат да се разглеждат авторите последователно в доказателствената част и след това да се направи извод, а може и да се разглеждат едновременно, което е най-трудното, но ако се справите ви гарантира оценка дори до 6.00.Въпреки всичко това съчинение е по-близко до научните трудове и е по-трудно за току-що завършили гимназия ученици, които нямат достатъчно опит в писането на по-научни трудове.

Тази девойка ще кандидатства ли в СУ догодина ?
Сега ме подсети, че една съученичка, дето идваше в часовете по литература от дъжд на вятър, виждайки си оценката за срока, каза : "Ама тая що ми е писала 4 " и едва ли не изпадна в потрес, ама иначе се има за голяма работа и самочувствието й е до небето.