Я и аз, понеже не съм влизал във форума от седмица, да изтръскам тукА едно мнение...
Принципите не са константи - дори във физиката се сещам само за две абсолютни
(на Планк и пределната скорост на светлината). Принципите са антропогенни. Всичко с човешки произход
(а и с биологичен, че и всичко изобщо) се променя - неизбежно е
(освен горните две <а, да - и периодите на ядрен полуразпад на елементите, ама то е функция от времето, чийто ход е зависим от дълбочината на гравитационния кладенец, така че пак не е точно константа>).
Да вярвате че имате ненарушими и непроменими принципи е сладко
(наивно). Да ги следвате до края на живота си без дори да обмисляте развитието им е тъжно
(дори няма да обяснявам защо - ако не ви е времето да го разберете, няма как да ви го обясня).
За морала може да си дискутираме години наред, но самото съвременно разбиране на концепцията е опорочено, така че го отричам в цялост.
Етиката е друга бира
(обичам бира 
). Етиката е собственото, оригиналното усещане за редно и нередно, за допустимо и обратното, за приемливо и не. Етиката обаче е така накована
простете френския ми от „морала“, че отвърстието към нея е широко като Бранденбургската врата. И през него се изливат какви-ли-не наплодени от процъвтяващото ни общество лепкави нелепости
(няма да изброявам).
Но замълчи, сърце! Стига общи приказки.
За „изневерите“
(,чиято ясна дефиниция е крайно субективна):
Бил съм и от двете страни
(хъ-хъ).
Когато бях от потърпевшата страна, нямах житейския опит да реагирам разумно. Но все-пак потърсих варианти за оздравяване на връзката. В този ред на мисли и контекст, напълно съм съгласен с Inc
(няма да я повтарям - ровете назад).
В ролята на „натрапникът“, нещата опират до мироглед. Рационализацията на информираното и доброволно встъпване в тази роля е съвсем просто. Кой съм аз, че да съдя дамата, която ме е предпочела пред другия човек, с когото имат неофициална връзка
(омъжени не пипам)?! Ако знимавките с мен допринасят по някакъв начин за нейното емоционално и физиологично благосъстояние, не виждам разумна причина да се дърпам
(в общия случай - ако се окаже гадже на някоя мутричка, определено имам разумна причина да се дърпам, но мъжете <и жените> със собственическо поведение не са предмет на дискусията).
Още малко рационализация:
Средната продължителност на живота на мъжете в България по данни на ООН от 2006г. е 69,5 години.
25 от тях за мен са минало. През последните 25,5 (ама по-скоро към 30) е доста вероятно да нямам нито желание, нито възможност да се занимавам с този род забавления. Определено искам семейство, така че къмто 30 е разумно да се задомя
(предпочитам да не съм с бастун на дипломирания, освен ако не изглеждам като Хаус). Това ми оставя около 5 години за подобни дейности. Повече време съм прекарал в университета, а да ви кажа - изобщо не го усетих...
*uck yeah, че от
Никола Вапцаров написа:...
живота със грубите
лапи челични
...
ще събирам всичко, което мога!!!
Щастието.
За това съм изписал стотици думи в този форум. Ровете, ако ви се занимава.
Вкратце, Щастие може да се изпитва само в настоящия момент. Бившето сега (миналото) може да бъде източник на Щастие само в настоящето. Щастието не може да има проекции в бъдещето. Надеждите и мечтите са много приятно нещо. Но могат да носят Щастие само от миналото
(при сбъдването си; алтернативно - тъга и разочарование, ама „който ни играй - ни пичели“ и „съмтаймс люн“).
А Поли написа нещо много готино и си позволявам да я перефразирам: няма грешни виждания по въпросите.
Ели също нацели много добре: „...не е до годините, а до човека“.
В крайна сметка, единственият съдник, с когото е оправдано да се съобразявате, сте самите вие - никой друг няма да ви съди така сурово и така справедливо.
Това или го научаваш във връзката, или при директен разговор. Но при директния разговор, когато не сте във връзка, ти не можеш да получиш истинския отговор...
