forum.uni-sofia.bg

Днес,практически вчера, ми беше последния работен ден на тая работа

Joker написа:

krinabs написа:Имам 6.00 на устния изпит!!!Не мога да не се похваля...ще го изкрещя пред всички...!!!!
(жалко,че на пикмения съм свръх ЗЛЕ!!!Гордея се със себе си)

Кое от двете те направи щастлива, по-точно?

шестицата,защото ако я нямах съвсем нямаше да мога да се класирам...и както бях в трая на класацията ....сега съм над средата... поне има надежда за ФЖМК
имах предвид,че дори и да не стане там...аз ще съм доворлна от себе си ,при положение че почнах да се подготвям да изпитите някъде около 5-10 юли и,че всичко беше шега...
и другите специалности и факултети не са лоши...ще видим какво ще направи съдбата...аз направих вече,каквото можах

Бравос, мене литературата ме спаси навремето

Приятно-изтощителен преход из Витоша. Какво по-хубаво от подобна умора?!

Оооох, че хубав ден - цял ден се мотах (вярно, по задачи, но не бяха неприятни), ходих на кафе с приятел - оперен певец и с жена му (вярно, и двамата минават 70-те, но са изключително приятни събеседници), а утре татито е замислил да ходим да търсим някаква екопътека край Калофер.
Колко е хубаво да си у домааааа...

Купих си нов телефон, сключих договори с 2 мобилни оператора, и то без да ставам рано или да ходя до центъра. Замислих се, колко пъти подценявам Меден Рудник като квартал, но днес чисто и просто с една разходка (жалко че нямам куче) в рамките на 15 мин, успях да свърша толкова дейности, подписи, сим-карти, данни, без да чакам на опашки по централните магазини и без да пътувам 100000 часа до тях. Всичко е разположено на удобна улица близо до нас.

Колко хора могат да се похвалят с това?

Аз мога.

Но не това е най-важното. Най-важното е, че си изпуснах телефона във ваната (а що влязох в банята с него е друг въпрос ), боричках се половин минута сред пяната, докато го извадя, после го разглобих с помощта на нож, оставих го да съхне и сега бачка точно както преди. Ибафмааму и телефон. Много е яко - десет души ми казаха "Айде, замина!", ама аз не си оставям любимия трошляк така леко - що приключения имаме заедно...

Хубави хора.... ....рядко се срещат ,но като ги срещнеш...и ти врящат оптимисма,вярата в доброто,надеждата.....
Много хубяви хора ме направиха наистина щастрива...!!!

Скочихме

Видях супер-сладури у айтоския золпарк. В една клетка бяха събрали патенца, костенурки и зайчета. Живееха си задружно, като във филм на Дисни...

И за първи път видях мечка да кърми...

Пък аз видях конче, родено днес сутринта - едва се държеше на крака, по-високите треви даже му пречеха. Голям красавец - кафяв, с бяла звездичка на челото.
И се нагледах на парапланеристи над Сопот, изпратихме поне 10 от старта - вълшебно е! Ама май ще чакам до догодина, за да летя...
И макар че изгорях много, много лошо, съм повече от доволна.

наспах се като пор

"Като кон" е изразът в моя край.

чух една песен, която никога преди не я бях чувал -
Oasis - Idler's Dream