forum.uni-sofia.bg

Jamesmagno написа:Окей уточнявам: хората не са вази.

Но аналогията е доста сходна. Имаше един езипод на Как се зпознах с майка ви , в който героите осъзнаваха разни недостатъци на другите. До момента, в който не виждаш нещо (например някоя лоша черта или навик на другия), то не ти пречи. Но когато вече видиш конкретен недостатък или отсрещният човек направи нещо (което разкрива черта от характера му, непозната досега) , с което да си заслужи раздялата, тогава вече ти осъзнаваш тази му черта, виждаш я и тя те дразни, не я приемаш - заради нея се е стигнало до раздяла. Та по тази логика вече стъклото се е счупило (както беше в епизода) и няма връщане назад.

Тва където Джуди Гриър гостуваше в епизода и излъчваха филма "Женещата се булка"?

Libra написа:...

Когато хората говорят/пишат/правят-филми, те обикновено изхождат от по-пресните си спомени и преживявания. Ако една раздяла е прясна, естествено, би изглеждала окончателна. Само че противно на схващанията на много народ, хората СЕ променят. Същината им може и да се запазва, но поведението първо се променя, второ не е същината на човек, а и отношението към различни поведения у всеки се променя с времето, опита, връзките, приятелите, очевидно (и кофти) - и сериалите, които гледа.

Когато говорим за хора, нищо не е сигурно.

По Коледа явно наистина стават чудеса. На мен, примерно, ми дойде мъничко акъл.
Любовта не е нещо, за което трябва да се бориш, дзвериш, блъскаш, драпаш, муфтиш, просиш и така нататък. Просто я получаваш.
Мисля, че след година и няколко месеца е крайно време да престана да си хвърлям всички усилия, емоции, време и нерви на вятъра.
За никого няма да се "боря" повече.
Ако трябва да се боря, то какво е това...

Jamesmagno написа:хората СЕ променят.

Не е вярно

А аз май не съм отговарял по темата - моето мнение е, че не си струва борбата

The Stig написа:

Jamesmagno написа:хората СЕ променят.

Не е вярно

А аз май не съм отговарял по темата - моето мнение е, че не си струва борбата

Вярно е.
Но пък обикновено се променят към по-лошо...

Ер Малка написа:За никого няма да се "боря" повече.

Или поне до другия път

О, Ер, аз имах една такава "врата", дето я затварях сто пъти все с такива думи. И все си казвах, че ето, край, това беше. До следващия път, когато видех въпросния човек: тогава същата тая врата се отваряше с трясък и ме шибваше в лицето.
Един ден я заключих, с идеята, че историята ще се повтори отново и... след време се оказа, че просто съм загубила ключа за нея. И ужасно се радвам, че е така, защото иначе нещата щяха да се повтарят до безкрай.

Мисълта ми е... бе, не се заричай. Може да си стигнала до момента с губенето на ключа, може и да не си. Аз точно тия твои думи от горния ти пост съм си ги приказвала и на глас дори, та белким си повярвам, 'ма не би. Докато един ден просто се случиха сами - не бързай. Една приятелка на баба ми имаше култов лаф: "От любов не се умира - от любов човек само се посира" (с или без извинение)

Оф, ма Елицо.
Моята баба пък е казвала, че един път появи ли се лайно между двама души няма значение, кой го е изсрал, то си е там и мирише...

в 'клозетни размисли' се превърна темата

Както се казва "С какъвто се събереш - с такъв ще се разделиш" - не е моя мисъл, пословица е!

Някак си се сетих за една проникновена елегия за раздялата рано сутрин между човека и екскремента... Имало я било в онзи раздел За това бих се напъвал/ борил

хахаххахахах

Jamesmagno написа:

Monita написа:Няма как да съм в сериозна връзка с някой, с който не искам да бъда по принцип, с който не искам да си представям живота си.

И ето, пак твърдиш, че всяка връзка е вечна! Случват се грешки, несъответствия и т.н. Хората се разделят. Тезата ти противоречи на реалността, макар че в много отношения съм съгласен...

Говоря за сериозна връзка, т.е. вече съм изчистила момента с несъответствията и възможните грешки. Ако една сериозна връзка се провали, това е защото единият от двамата не я иска всъщност. Пак ще го кажа, когато двама души се обичат, разбират и знаят какво искат, те ще са заедно форевър енд евър. Обратното просто няма смисъл. Това е, което се опитвам да кажа - при взаимност в отношенията, двойката получава точно любовната история, която търси. Няма как да е иначе.
Не смятам, че има как да не се получи между двама души - получава се точно това, което са искали или пък нагласата, с която са влезли в отношенията си.
Ако се хващаш с идиоти си има причина за това и тя определено не е, че искаш да си щастлива. Примерно.
Гаджето лъже, когато другият е истеричен и го притиска за всичко, гаджето изневерява, когато си ревнива и самомнителна, имаш ниско самочувствие и си обсебващ/а... Изобщо съм на мнение, че каквото и да става в една връзка, то е работа на двама души. И си е факт. Имам много приятели момчета, които са ги плюли в дадена връзка какви лайна били и т.н. И сега ги виждам с други момичета и те са държат страхотно с тях и са в супер свестни отношения. Като тяхна близка, ми свидетел съм, че са си същите идиоти . Определено не пораснаха от несполучливите си връзки, напротив - станаха по-отговорни и готини след като започнаха нормални връзки без истерии и драми. Така че, за н-ти път - кой каквото търси - намира и каквото повикало, такова се обадило.

Monita написа:за н-ти път - кой каквото търси - намира.

Т.е. твърдиш, че когато връзката е неуспешна, значи двамата партньори са искали и търсили неуспешна връзка и затова са я получили?

Или наричаш, всяка връзка, която не приключва с естествена смърт, "несериозна"?

Monita написа:Говоря за сериозна връзка, т.е. вече съм изчистила момента с несъответствията и възможните грешки.

КАК?!?!?!? Със сложни статистически изчисления и извънземна технология?!

Monita написа:Ако една сериозна връзка се провали, това е защото единият от двамата не я иска всъщност.

Т.е. всяка връзка, която не е вечна, е започнала като поне единият от партньорите е участвал против желанието си?

Открих проблема - живеем в две различни мултивселени.