Тези дни видях много развълнувани новозаписали се студенти около Ректората, та и мен ме заляха приятните емоции от приемането ми преди три /кога станаха?!/ години.
Леле, тук не съм влизала от толкова време...
Добре дошли на новите попълнения!

Радостта ви от приемането ви едновременно ме умилява и разсмива, но е по-добре човек да е оптимист в началото на следването си. Пожелавам ви много приятни преживявания, интересни колеги и яки нерви.
Да се представя и аз. Тази година би трябвало да съм четвърти курс, но ако всичко се развие както би ми се искало, ще прекъсна за една година, за да отида на специализация в Йордания за една академична година.
В момента се подготвям за септемврийската сесия. За три години нито веднъж не е било да нямам изпити за септември.

Тази година имам само един!

Но избутваме някак...
Относно работата и ученЬето:в първи курс наистина по-малко възможности има, защото тогава е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СЕ ХОДИ РЕДОВНО НА ЛЕКЦИИ. Ще разберете колко истина има в това, като тръгнете на лекции. Освен това е важно И ДА УЧИТЕ РЕДОВНО ВКЪЩИ СЛЕД ТОВА! Работата не е невъзможна, но в действителност е трудно да се съчетае първата година. По-нататък не е нужно да присъствате в университета на 100% от лекциите.
Относно реализацията:арабистиката предлага широк спектър за неща, с които може да се заемете след завършването ви

: от шофьор на такси до говорител на МВнР, от майстор на чаши до дипломат, така че... до голяма степен нещата зависят от вас.
stolio, имаме една колега, с която делите една съдба - МО, после Арабистика. За бригадите - няма почти как да стане, защото изпитът по практически език, без който не можеш да запишеш следващия курс, е или юни или началото на септември. Имахме една колега, която успя да отиде в първи курс, но тя беше много напред с материала, преди да влезе. Внимавай - това, че знаеш малко арабски, е нож с две остриета. От една страна, няма да се шокираш първоначално, от друга - може да си научил някакви неща неправилно или пък да подцениш ученето.
Ох, как се разписах...

За да завърша оптимистично, никога не съм съжалявала, че избрах тази специалност. Да, на моменти съм била настроена нихилистично, но в крайна сметка не бих заменила тези три години дори и да можех.
