forum.uni-sofia.bg

Ще мога ли
спокойно да разкажа
за чувствата,
които изживях?
То беше радост,
суха жажда,
възторзи,обич,
суета
...и грях.
То беше нощ
безлунна и беззвездна
и с бурята
прекършваща криле
препускане
след вихъра изчезнал
и ехо
от докоснати била.
То беше сън
кошмарен,непробуден,
повелята
на всички божества,
усещане за тържество
и лудост,
несдържан вик
на мойте сетива.

Ти просто си длъжен - Георги Константинов

В сезонните болки, в случайните свади,

в съдбовния възел на тъмни причини

безмълвно си казвам:

Не се изоставяй!

Не давай моторчето в теб да изстине!

От себе си махай ръждата набола.

Духа си напрягай до сетната става...

Не се изоставяй

на чуждата воля!

На свойта неволя не се изоставяй!

Не се изоставяй в прегръдка щастлива.

Не падай безкрайно в скръбта си дълбока...

Издишвай мъглата!

В снега не заспивай!

Не спирай в средата на свойта посока!

Днес всяка секунда за тебе е скъпа.

Години изгуби в безпътна омая...

Ти толкова трудно

излезе на пътя,

че просто си длъжен да стигнеш до края!







Красота - Веселин Ханчев

Толкова те дирих,

че земята

заприлича цялата

на теб.

Толкова те исках,

че нарекох

с името ти

всяка моя вещ.

Има ли те?

Или те измислих?

Може би е по-добре така.

Може би,

измислена от мене,

най за дълго с мене ще си ти,

най-последна

тебе ще намразя,

най-жестоко

ще ме заболи,

ако с друга някоя

случайно

само за минута

те сменя.

Ето още един вариант на любимото на много от нас стихотворение. За мен той е най-добрият, като песен.

АКО


Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш без да се отчайваш,
наклеветен – не сееш клевети
или намразен – злоба не спотайваш,
но ... ни премъдър, ни пресвят си ти.

Ако мечтаеш без да си мечтател,
ако си умен без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател
еднакво със Тиумфа – стар циник.
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка и го понесеш
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв и почнеш нов градеж.

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
загубиш и започнеш пак и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени да ти служат пак
и крачиш само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш,
ако от свой и враг не те е страх;
Ако запълниш хищната минута
с шейсет секунди спринт поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!


Ръдиърд Киплинг

* * *
Обичаш и мразиш и ето че пак
съдбата възпира тоз шеметен бяг
и сграбчва те здраво в клещи стоманени
и злобно просъсква: “Падни на колене!”
Да падна ли казваш? Нима ти не знаеш,
че мойта душа за теб и нехае,
съдбата кове си със собствени длани,
от удар не бяга и цяла е в рани.
А раните черни кървят дотогава,
дордето се скапят и време настава
гнойта да изрежеш, от болка да виеш
и нийде да няма къде да се скриеш,
че нито мехлеми, ни доктори разни
не ще я изчистят от думи омразни,
от хорската злоба, която полека
увива се бавно и смачква Човека.
И мачка, и гази, живота ти трови,
в калта те набутва и гледа за нови
невинни души що за щастие плачат
да мачка и тях, та да почнат да грачат
кат гарвани черни над гробове тъмни,
кат духове страшни, що вият до съмнало...
Не можеш да знаеш, че тази душа
със нежност и ласки живее сега
и туй що е черно и гнусно и гадно
е свлякла отдавна, снагата й бавно
отново се вдига и с поглед нагоре
тя слънцето вижда, не черни гробове!
Sp.

Ахат - МОНОЛОГ

Век жесток, студен, пълен с омраза тиха
моите мечти твоите години скриха
О, аз се превръщам вече в прах
и падам сам със своя крах
Няма го трепета красив младежки в мен
студ суров шепти тиха, бяла песен
всичко се върти в някакъв ритъм бесен
Не, нищо не виждам аз сега
бял или черен е снега
в самотата сам съм само с теб, тъга

Аз съм човек, ти време си
сиви са в тебе моите следи
все пак се радвам, че съм ги оставил сам
ти след години се върни
виж ги, с тъга се усмихни
времето всичко друго ще изпепели

Времето лети безпощадно бързо
остаряваш ти, а миг след това замръзваш
и в някой прекрасен, слънчев ден
земята грабва те в плен,
леден полъх и безкрайна тъмнина
ти си живял щастлив или не
всичко било е в твои ръце
дали успял си да постигнеш нещо ти
дните ти са отминали, няма ги твоите младини,
но безрезервно вярвай в живота си!!!

______________________

Тангра - Дон Кихот

Попадах някъде, но всичко беше истинско
Страха от удара
Очакването с блъсъка
А после кацнах върху мислите
И тръгнах по света нарамил кръста си
Като медал върху ревера си на времето
Поглеждах от високо всички улици
Виждах рицарите, стъпили на стремето
На своите мотори с малки блудници

Припев:
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
в кръчмата спореше със неверници
Които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници
и тъй загубил всякакво доверие
започнал да разпитва благо хората
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората.

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра
той чу потъваше във времето
със рокерите тръгнали на някъде
със рокерите тръгнали на някъде.

Припев:
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
в кръчмата спореше със неверници
Които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници
Пропад, въртях се във доспехите,
но се събудих от писъка на вятъра
и тоя шум потъваше във ехото
със рокерите тръгнали на някъде

Нищо не може да я спре

(дует с Боби М.)

А тя бе крехка...
Като връзката на живота със смъртта

И отблъстнат, наказан, вързан, смазан,
омотан с множество въжета от лъжи,
не виждам, чувам, искам, мечтая,
както някога позволяваше ми ти,
Объркан, отложен, временно повреден,
всички грешки, които допуснахме
са събрани и подредени някъде из мен
и ако трябва да погледна сляпо...

Очите не виждат светлината,
Пръстите не сещат свободата,
Устните не вкусват красотата,
Мрак и камък градят тъмницата
на самотата...

И прегрешил, окован в мрак, заслепен,
душата се рови из калта и пак плаче,
аз не намирам време, място, дори ден,
да мога да избягам, нямам място значи
всичко, до което се докосвах е лъжата,
и сега моите представи бързо изпопадат,
това, което беше заключено в душата,
са малките искрички, които вече страдат.

Душата му бе крепост,
Но допусна грешка,
Грешката на любовта,
И душата падна в плен
на обичта...

А тя бе крехка...
Като връзката на живота със смъртта

Не мога да се опитвам повече,
не мога да се сдържам вече в мен,
няма място просто за нищо...
нищо освен...
нищо освен...
нищо освен...
освен...
...ЛЮБОВ

И ставам по-силен...
Сега е плът...обвивка без душа,
// Тази обреченост сега завършва //
Сега е слепота без светлина,
// Моите думи дано стигнат до теб //
Сега е допир със стена,
// Само спомените ли прегръщам //
Целувка с каменния мрак
// и всичко останало ми от теб...//
на самотата...
а нея...
... нищо не може да я спре...

А тя бе крехка...
Като връзката на живота със смъртта

Кристо, батка, темата не е за собствени стихове!

^PrincessA^ написа:Кристо, батка, темата не е за собствени стихове!

Ммм мисля, че си права, но като съм такъв, че да не гледам първия пост в темата... или просто малцина са писали авторите на стиховете, които пускат, и аз доверчиво смятам, че те са ги писали..

Просто не съм бил тук още, когато е била създадена темата, извинете ме...

Но имам легално решение на проблема - този стих не е МОЙ, той е на БОБИ... де факто аз пускам негова поезия...

Той едва ли ще има нещо против... пък и има авторските права, така, че не може да се каже, че стиха е мой при никой случай...

пс: първия пост по темата пък излезе че е:

DaNce_ написа:...
...
Нека всеки сподели своите любими стихове

--> а аз се кефя на стихотворението на Боби...

Остригала косата си,
ще се превърнеш във начало,
от което тръгват три змии -
жартиери с нова марка "тяло".
Арлина, време е
от сън да се събудиш.
Арлина, време е
на лов за любов сама да тръгнеш.
Разкъсай бързо майка си
на малки, разтварящи се споменчета бели.
Единствено от теб аз искам
внимателно да гледаш любовните табели.
Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш.
Дали си истинска, не знам,
но това не ме интересува.
В живота ми си "суперстар",
със теб по-малко се срамувам.

http://www.youtube.com/watch?v=Hna3aUeG5oM

Ревю- Ралица

Дай ръката си, Ралица,
щастлива ще бъдеш с мен,
по чаршафите бели ще бродиме,
нощ и ден. Нощ и ден.

Родени сме - ще се обичаме,
родени сме - ще полетим,
родени сме да се привличаме,
нощ и ден. Нощ и ден.

Аз искам да плувам в кревата ти,
аз искам да бъда във теб,
аз искам да пипам косата ти,
нощ и ден. Нощ и ден.

С мед ще намажем телата си,
в брашното ще легнем да спим
и нежно сплели краката си,
ще творим, ще творим.

http://www.youtube.com/watch?v=NhcfZxlu ... re=related

Сред тълпата съм и аз

На какво се учудвам, не зная-
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.

Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.

Добромир Тонев

Spider написа:Ето още един вариант на любимото на много от нас стихотворение. За мен той е най-добрият, като песен.

АКО


Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш без да се отчайваш,
наклеветен – не сееш клевети
или намразен – злоба не спотайваш,
но ... ни премъдър, ни пресвят си ти.

Ако мечтаеш без да си мечтател,
ако си умен без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател
еднакво със Тиумфа – стар циник.
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка и го понесеш
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв и почнеш нов градеж.

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
загубиш и започнеш пак и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени да ти служат пак
и крачиш само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш,
ако от свой и враг не те е страх;
Ако запълниш хищната минута
с шейсет секунди спринт поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!


Ръдиърд Киплинг

Любимо

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ



Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

КНИГИТЕ
На К. Гълъбов

Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.

1926 ,Атанас Далчев


Среща

Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.

Пейо Яворов


Любовна

Като бетонен блок над нас
тежи барутната тревога.
Душите ни ръмжат: – Война!
В душите кръв, и смут и огън.

Аз виждам тоя смут дори
ега в фабричните комини,
на запад в залеза или
в небето тъй спокойно синьо.

И в тези дни, кажи ми ти,
когато ни притягат в обръч,
в сърцето, грях ли е, кажи,
че пазя още кът за обич?

Кажи ми грях ли е, че пак,
дори и в този шум фабричен,
процепен с зъл картечен грак,
си мисля: – Колко я обичам!...

Да, вярно, мъничкият свет
на нашата любов е тесен,
затуй със поглед, впит напред,
ти пиша толкоз малка песен.


Прощално
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров