forum.uni-sofia.bg

Kогато тъпото копеле изчезне за два дни, в които дори не си вдига телефона, след което се изтръси пред теб и с малоумна усмивка ти каже - ''Здрасти''.. Още повече ако тоя номер ти го върти за втори път..

И ти бързаш да заподозреш, че е бил по мотелите с друга?

Не, просто би било по-уместно след такова изчезване поне да каже нещо от сорта на "сори че не си вдигах телефона, еди кво си.."

Сългасна съм, но би ли било толкова уместно човек да прекрати връзката веднага? Ако обичаш човека и искаш да си с него ще изслушаш историята му (или ще го накараш да обясни за какво става дума) и ще си прецениш дали можеш да му простиш. Такива внезапни отсвирвания мен лично много ме дразнят - всеки заслужава да даде обяснения за действията си, преди другият да му каже "не искам да слушам повече".

А, ще го слушаш... Не бе, съгласна съм, още повече, че 2 дни са си нищо - можеше да е примерно месец, нали? - но е тъпо да не намери начин да ти каже, че нещо (не) се случва, да те види жива ли си и прочее. Телефони, мейл, Скайп, фейс, пощенски гълъб - ако има желание, винаги има и начин. Освен ако нещо не се е прецакало генерално, но той тогава няма да ти се изтъпани настреща и да ти каже "Здрасти", ами и ще пробва да разкаже какво е станало. Пък и не си представям ситуация, в която той ти казва: "Здрасти", ти му отговаряш: "Ай сиктир бе, тъпо копеле такова." и си тръгваш. Обикновено има някакъв разговор, в който се изяснява кое-как и защо. И ако аргументите му издишат, или е драснал без предупреждение и обяснение (че и без желание за такова) за някакъв чутовен период от време в който ти, не дай Боже, си имала нужда от него - червен картон и чао.

Ама, Фак, дай наистина по-ясно - директно ли го отряза, или му даде възможност да обясни?

Историята е тъпа.., щоот главните герои са олигофрени


само за изневяра не си помислих всъщност...

Обясненията ги получих след първия път, в който се скри (по негови думи си почивал) - той имал нужда от своето лично пространство.. на което аз се изсмях, щото прозвуча все едно го преследвам дори до кенефа.. верно съм властна, но в никакъв случай не съм обсебваща.. (в смисъл - силно държа на изобилие от време през деня, прекарано само и единствено със себе си, без вмешателство отнякъде) абе, откъдето и да го погледна - не съм досадна.
и като казвам, че не благоволи дори да ми се обади, имам предвид и че не си е вдигал телефона... първия път се уплаших, че нещо се е случило, но следващия път надделя гневът.. и след 'здрасти'-то последва огън и жупел от моя страна..
Не мога да приема някой да се държи така с мене, да показва демонстративно, че не ме уважава.. уважението е всичко, мама му стара...
(аре да не се тормозя още, че ми беше достатъчно с тоя ''синдром на мюнхаузен'' )

Ако горния пост не ви е усмихнал, за мен вие сте мъртви отвътре!

Респект! (респектът е всичко, мама му стара)

пс: шанса да е кръшкал тръшкайки дюшеци с прошла е шашкаво шикозен

Време е да сложим край, когато сме оставили доброволно някой да се качи на главата ни, а той си обува планинарски обувки с дълбоки грайфери и ни прави трепанация с пикели, после една лоботомия по пътя към върха и най-горе забива знаменце - ако намери място между другите.

Уоу, на никого не съм позволил дори да направи базов лагер по този път... Може и в това да е проблемът...

Според мен това е вътрешно усещане, което не може да се обясни. Може би просто когато осъзнаеш, че това не е човекът за теб.