forum.uni-sofia.bg

За жалост знам много добре, какво е

Crematory написа:А ако не си тръгне? Ако реши,че това е човекът на живота му и въпреки че трябва да са разделени година или може би дори две, реши, че може да го понесе само и само, за да е с него? Щото аз съм така. И ,да ,знам,че сега е прекрасно, когато се видим, целувките, прегръдките, сексът, думите, общуването и че времето, което сме разделени не ми се струва толкова дълго...И,да, знам, че няма да мога да го понеса още много време и скоро ще започна да плача и да се измъчвам, защото е далече и ще се питам защо не съм избрала да си тръгна преди да се започне всичко...И от сега знам какво ще си отговоря, щото си го репетирам - все пак това е мъжът, когото избрах за свой съпруг - защото няма друг като него - силен, интелигентен, готов на всичко за мен...За този човек съм готова да се тормозя и да страдам, защото знам, че просто от тук минава пътят ни и след тази 1 или 2 години ще сме по-щастливи заедно (или поне така си мисля, щото тогава няма да имаме пари и собствен апартамент и работа и нашите ще са ме изгонили, ама тва е част от тръпката )

На такава любов:

Абе аз май не съм писала в тая тема.....което ми се вижда странно, при условие че имам зад гърба си година и повече продължила връзка от разстояние.... Ама айде ше споделя опит друг път, че нещо не съм на такава вълна в момента

ами айде споделяй, де... че ми е интересно

Ми то и сега не съм в настроение (щото съм преяла ), ама щом ти ме молиш.... Значи аз вярвам в любовта от разстояние, но като един вид преход или етап....защото по обясними ( и неумолими) физиологични ( а и не само) причини като перманентна тя е невъзможна! Важното е двамата да виждат напред някакво бъдеще, в което ще са заедно един до друг и това бъдеще да е точно фиксирано във времето или пък те да се борят да стане възможно да бъде точно фиксирано. Така има цел, която осмисля чакането и трудностите....Ние с приятеля ми прекарахме разделени година и нещо; той беше в Сф, аз карах дванайсети клас.....Но виждахме момента, в който мен ще ме приемат в СУ и ще бъдем заедно и живеехме за него. .....Иначе за самото поддържане на такава връзка.....нужно е много търпение и най-вече много силни чувства! Защото когато хората не са един до друг се появяват много на пръв поглед нелепи проблеми....карат се за гпупости, появява се ревност....Просто колкото и да е голямо доверието и любовта, разстоянието увеличава неувереността.....Абе....сложна работа!

благодаря ти Хубаво е да си привилегирован

общо взето, усещам ги тия неща... ама нЕма да съм аз, ако се предам - твърде съм талантлив, всеотдаен, целеустремен и очарователен, за да се спра

но че е сложно, сложно е

сложно е, ама после знаеш ли как ме гледат и ме имат за някаква героиня,че сме разделени, обаче сме си верни много е забавен погледът на чуждите хора върху ситуацията : ма как така сте заедно ,като сте в различни градове

Ами хората, които ти се чудят, явно никога не са обичали така, че да могат да издържат подобно нещо!

явно... и на мен ми се чудят някои хора (включително брат ми )
"ма как така сте заедно, като сте в различни държави?"

то и аз сам си се чудя понякога

Аааа, не трябва да си позволяваш да се чудиш!

абе аз и да си позволя, Съдбата гледа и внимава... тъкмо го пускам тоя пост с чуденето и познай кой ми звънна преди две минути Да живее телепатията

Чудесно! Точно се чудех как да те поразвеселя-товар ми падна от раменете

ако случайно бях егоист, щях да заявя, че съм още по-тъжен, та да видя какво ще измислиш за да... хм, свалиш товара от раменете си


ама не съм егоист...

Crematory написа:сложно е, ама после знаеш ли как ме гледат и ме имат за някаква героиня,че сме разделени, обаче сме си верни много е забавен погледът на чуждите хора върху ситуацията : ма как така сте заедно ,като сте в различни градове

Така е най-забавно И с мен е същото, вече година сме така - виждаме се уикендите , понякога и 1-2 дни в повече и ... ми трудно е и ни се чудят много хора, но истината е, че ние си го избрахме, имали сме милиони възможности да се откажем и не го направихме, следователно можем и трябва да издържим. Гаджето ми казва , че го дължим на нашата перфектна любов как да устоя на това?
Малко са обаче хората , които успяват докрай ...

ех, много всеотдайни герои и героини се събраха в тая тема.. направо ми топлите сърцето като ви чета постовете желая ви успех с "това, което сами сте си избрали" (както каза Цветинка).. и дано някой ден се съберете завинаги с перфектните си половинки.

айде аз ще бягам че моята вече е на лекции и пак ще ме мъмри че закъснявам