Не ми приемаха до последно бележката от...лятната практика-> в петък последен шанс да я дам преди часовете й от 11-13ч. После да тичам при секретарката ,която е до 12ч. И после паричен салон.
УВИ, понякога съдбата решава да ни се посмее тихичко.
1.Променила си часовете и е от 13ч

-> 10.30ч -
първо ходене при секретарката,ако мога да мина без тая оценка-е,не можах,тя ме праща да търся въпросната учителка за оценката,напомняйки ми,че е до 12ч

-> правя се на убита лисица и казвам- ок,веднага

-> 11ч -
второ ходене да кажа,че ще е там след 13ч,демек да омилостивя секретарката,за да ме приеме след приемното време..-> е,успях.
->12.30ч. Дърво пада на метри от мен точно до Ректората. След половин часов рев от уплахата се замъквам за глупавата оценка.
->13ч. Получена е страхотната оценка,с горда глава към секретарката

->
трето ходене - влизам,ама без очилата. Не видях ,че обядват...=> гонят ме да дойда в 14ч

еми..

->14.20ч -
четвърто ходене -> вече всичко е ОК,ама ми липсват сума ти оценки в голяяяямата книга=> 10минутно сравняване на оценки от книжката и смятания,защото... калкулатора й се развали

->Паричен салон....и НЯМА опашки
Да се надяваме,че ще стане чудо и въпреки ниския успех ще докопам стипендия

Надеждата умира последна.