forum.uni-sofia.bg

Tanparmaiel написа:The Notebook определено е един от най-трогателните филми, които съм гледала някога.

Моето лично мнение е,че това е много предвидим филм.Разделят се,събират се и накрая става нещо кофти - класическа история.Добре,наистина е направен красиво не го отричам.Но не мога да приема твърдението на повечето хора "Този филм винаги ме докарва до сълзи,как може да не плачеш на него?".
Същото важи и за "Армагедон".
Обаче за "Цар Лъв" - наистина е нещо невероятно!Все още си ми е в класацията за топ филми.Гледах го като много малък на кино и бях съкрушен,когато "старият" умря.Историята е невероятна,интересна,интригуваща ...,така че съм съгласен с Принцесата.

The Elephant Man на Линч... ужасно трагична история.

HeyGod написа:

Tanparmaiel написа:The Notebook определено е един от най-трогателните филми, които съм гледала някога.

Моето лично мнение е,че това е много предвидим филм.Разделят се,събират се и накрая става нещо кофти - класическа история.Добре,наистина е направен красиво не го отричам.Но не мога да приема твърдението на повечето хора "Този филм винаги ме докарва до сълзи,как може да не плачеш на него?".

Аз пък не познавам човек, който да го е гледал и да не е останал много трогнат от историята. То си е до човека и вкусовете му. Даже е излишно да споменаваме този факт

За Lion King съм на същото мнение катот теб. Като малка много сълзи съм проляла, но сигурно и сега бих си поплакала... За Titanic и Armageddon се отнася същото Ама аз съм си ревла по принцип де

Рамбо-Първа кръв, без майтап (който си помисли, че се ебавам просто не е наясно с контекста на филма)...

Титаник и Армагедон никак не ме "докоснаха" - явно наистина си е до човека.
Всъщност, "Армагедон" може би става, или поне ставаШЕ до момента, в който оцелелите се завърнаха и Лив Тайлър се метна на врата на Бен Афлек с такава безгрижна усмивка, все едно не е видяла почти live смъртта на баща си преди броени часове, минути или колкото там е било. Е, с това убиха всяка емоция в мене...

Брус Уилис не може да умре!
Вече четири филма се опитват да го убият,ама все се прецакват.(Die Hard 1-4)

Търговецът на кристал написа:Титаник и Армагедон никак не ме "докоснаха" - явно наистина си е до човека.
Всъщност, "Армагедон" може би става, или поне ставаШЕ до момента, в който оцелелите се завърнаха и Лив Тайлър се метна на врата на Бен Афлек с такава безгрижна усмивка, все едно не е видяла почти live смъртта на баща си преди броени часове, минути или колкото там е било. Е, с това убиха всяка емоция в мене...

за мен "руснака" спасява целия филм, доколкото знам са решили да го включат в последния момент... възприемам филма като комедия...

Добавям и "Зеленият път". Не че ме е разплаквал, аз по принцип не плача...но наистина ме трогна много!

The Notebook?? -- трогателен?!.. някой по-горе говореше за тоталната му предсказуемост, съгласявам се...

Иначе аз бях чела нейде, че истински трогателните филми не са тези, в които се случва някаква трагедия, била тя лична или обществена; и макар никой да не умира накрая, усещането за безмисленост и безпътност така те хваща за гърлото...

Или може би имам проблем с дефинициите и досега описвах 'покъртителен'...

Не зная, все пак ми се иска да спомена едно заглавие и това ще да е "Amores Perros" (на български: Любовта е мацка/Кучешка любов)... за мен е толкова силен, че просто не мога да го гледам втори път... Една катастрофа, няколко кучета, преплетени човешки съдби... Имаше страшно много сцени, които ми насълзиха очите със своята жестокост, реалистичност, с чувството за безизходица, обреченост... RuseF, аз на това викам трагична нотка. Никоя любовна история не може да я докара.

Amores Perros си го бял дръпнал,но така и не си го пуснах да го гледам и се затри някъде.Мисля да повторя опита си.
Сега си мисля - кои от български филми според вас са трогателни?

Търговецът на кристал написа:"Град на ангели" ...

/slightly off: а какво мислиш за неговият оригинал, "Der Himmel Uber Berlin/Wings of desire" (ей така, две заглавия си има)
За трогване -- не зная, но определено е много добър, истински филм... макар и да признавам, че не е за всеки.

"Тя е толкова красива" с Шон Пен (въпреки че по-точно се превежда "Тя е толкова обичана".

"Водно конче" с Кевин Костнер.

"Истината за котките и кучета" с Ума Търман.

Това са още трогателни филми за които се сещам в този миг.

MERCES_LETIFER написа:

Търговецът на кристал написа:"Град на ангели" ...

/slightly off: а какво мислиш за неговият оригинал, "Der Himmel Uber Berlin/Wings of desire" (ей така, две заглавия си има)
За трогване -- не зная, но определено е много добър, истински филм... макар и да признавам, че не е за всеки.

Срамота е, ама не съм го гледала. Или поне не съм знаела какво гледам. Обаче тоя "Град на ангели"... бе, наистина много ме трогна - мислех, че съм спряла да плача на филми.
Гледам, че сте споменали "Водно конче" - мнението ми е същото, като за "Армагедон" - без последните 15 минути ставаше, но не бих го нарекла "трогателен" - опитът им беше добър, наистина, но за мен развръзката не трябваше да е тази - много захарен памук стана към края и мисля, че с това развалиха цялостното впечатление.

"Анна и кралят" е един от малкото филми, който ме е карал да се просълзявам. Гледала съм го няколко пъти и всеки път ме разчувства.

Tanparmaiel написа:The Notebook определено е един от най-трогателните филми, които съм гледала някога.

I can't believe she notebooked you!

- каза подигравателно единият приятел в едно сериалче.

Аз пък много харесах филма, бих го сложила тук. Разбира се, не е единствен. Има и други филми, които са ми въздействали - според настроението. Няма значение дали са предсказуеми, или не са. Ако съответстват на нагласата ти - какво лошо има?