Каква поредна сесийна драма... (малко да плагиатствам от Петела)
Какви, какви задачи се паднаха на изпита по Терия на числата. Смърт!
Отказах се от освобождаването от писмен с 5, отидох за 6, обаче след писмения бях доволен и на 3

Нещата в живота се обръщат. Постъпих мъжки. Две седмици, че даже и отгоре тръбих, че 5-цата не ме оправя, ще ходя на писмен и нямаше как да не отида. След писмения асистентката ми каза - "ако не си доволен, не предавай, остава оценката от контролното." Е това щеше да бъде еба ти курванлъка. Аз съм човек, който винаги си носи последствията!!! И от 5 става 3...
Започна устния, даже потреперих малко, да си призная, докато асистентката ми провери работата. Минаха още 10 минути, за да разбера къде се намирам и тогава започнах да пиша. Писах и по двата въпроса уж, надявам се да съм минал. Много ще се радвам на 3.
А задачите бяха супер яки. Като за студенти от ФМИ. Може да са смърт, ама поне не се подигравки от сорта - човек от пътя да назубри алгоритъма и ще ги реши. Доц. Тонов е майстор на тея неща - да поставя уловки, дребни неща за сещане, ако не ги намериш - край, ако ги намериш другата крайност. От "разпни го" до "осанна". На контролното открих малките нещица, забравих да препиша всичко от черновата от разсеяност, а за мен това е по-големия срам и затова реших да отида на писмен. (А не за успехи, стипендии и бла бла разни други измислици. Стипендия не мога да взимам, защото съм записал условно.) Обаче там се случи друго... Едната задача ми взе здравето с еба ти дългото решение, реших я, другата си измислих моя хипотеза, изкарах отговора, но вероятно това работи само в частния случай, третата - мъгла, ама толкова лесна, ако се сетиш за една "дребна" работа...
Аз обаче ще трябва да проверя моята хипотеза за общия случай. Ако е вярна, значи е теорема и направо ще искам да ми я публикуват. Толкова истински ми изглеждаше всичко, че нямаше и накъде. А то истинско се оказало, ама зад стъкло. Сега следобед ще счупя стъклото, да видя каква е тая работа
п.п. не ми е за другото, ама колежките ми яко ще ме гаврят. Това по-трудно понасям. А щеше да бъде обратното.

В хубавия смисъл на думата. Даже започнаха. Като предавахме работите една "я да предам зад шестицата, защото съм на ръба." Ехееей... много смешно, няма що. Оценям чувството й за хумор. Всичко живо с 2 и 3, един колега има най-високата 3.50 и не се прави на голяма работа, а друг решава да се прави...
Или пък две седмици откъде ли не чух, че не бях добре, а сега явно съм добре, защото 3 и 3 няма разлика.