forum.uni-sofia.bg

Излизат ми пришки и от двете

Нямам претенции...и поезията, и прозата могат да ми подействат страхотно много и да ме накарат да се замисля

Преди предпочитах поезията,но напоследък чета повече проза.Едно време пишех доста стихове,но нещо вече не ме влече много...или просто нямам муза

и двете!

Зависи от момента. Понякога чета по цяла нощ една книга, за да усетя въздействието на само едно лирично произведение.

И аз съм за двете, що се отнася до четене. А в писането на проза се справям по-добре. Мисля, че четенето, както и повечето други неща, е въпрос на вкус и необходимост.

И двете! Непрекъснато! Може и едновременно!

Проза. Харесвам и поезия, но рядко срещам такава, която да ми хареса и да ме впечатли трайно...

Raya_Alexandra написа:проза

И аз така

проза!

смятам, че Едгар Алан По е прав.
Ако едно нещо не може да бъде изразено в лирична форма, значи е пълна загуба на време да бъде обяснявано в прозa.

Edgar Allan Poe написа:I would define, in brief, the poetry of words as the rhythmical creation of Beauty.

по принцип си падам по научни или по-скоро философски текстове... едва след това поезия - понеже е по-концентрирана и после прозата - предимно кратки разкази, понеже нямам търпението да чета дълги романи, които в крайна сметка може да ме разочароват...

Определено ЛИРИКА. Защо ли? Защото няма по - голямо изкуство от това с малко думи и стегната форма да се каже толкова много. Лириката винаги ми е въздействала изключително силно, гъделичкала е въображението, емоциите и сетивата ми далеч повече, отколкото сивата проза.
Не, че няма прозаични текстове, които да ми допадат... Просто клоня повече към мерената реч .

Лирика

Amellie написа:Затова толкова харесвам Майкъл Ондатджи- той смесва повествователния жанр с поетичния език и му се получава шедьовър.

Още един огромен негов фен в мое лице

Колкото до проза или лирика... Проза. Мислите ми не могат да текат толкова свободно при лириката. Но в моменти, когато искам точно това, все пак посягам към лириката.

^PrincessA^ написа:Някак си мисълта, изразена в рима, не я възприемам така сериозно и дълбоко като прозата...Не мога да избягам от усещането за не-спонтанност...

+1

И не съм съгласна с Blood Countess, че и в прозата не може да има "стегната форма", която да въздейства, но въпрос на лично мнение все пак.
Аз лично съм се пробвала да чета лирика, и то немалко пъти (че даже и да пиша), но винаги се усеща нещо като преграда между измеренията (въображаемото на поета и реалното), което пречи на поезията да докосне някои (доста) части на съзнанието и така да им въздейства... Стана едно обяснение обачее... Общо взето - гласувах за прозата.