forum.uni-sofia.bg

Аз проблеми НЕМАМ!

Jamesmagno написа:Аз проблеми НЕМАМ!

Дай ми боба, 'леба и да е*а, друго ми не требе

radja написа:Преди си мислех колко съм голям,
сега започвам
да осъзнавам колко съм малък.

Как приемате шока с невъзможността да реализираш мечтите си? Как се справяте с болката от това, че сте непълноценни?

Въобще- как се справяте с проблемите- бягате от тях надалеч, забравяте за тях или ги поставяте на дневен ред, докато не се справите?

Аз бягам. Аз забравям. Не мога повече.

Истината никога не се крие в това да избягаш. Но пък е трудно да се справяш с проблемите. Относно израстването - относително е. Може би точно борейки се с проблемите ставаме по зрели, а не като бягаме и забравяме. А мечтите - колкото по-малко ги мислиш, толкова повече се доближаваш до тях. А не смяташ ли, че осъществената мечта ти носи повече болка, защото вече нямаш мечта, след като тя е вече реалност.

Derek написа:А не смяташ ли, че осъществената мечта ти носи повече болка, защото вече нямаш мечта, след като тя е вече реалност.

Защо да носи болка?Осъществената мечта,станала реалност може да ти носи само спомени,обикновено мечтите се свързват с хубави спомени.Кой би искал да реализира мечта от която може да го заболи?
Ето един прост пример - искаш да отидеш на концерт на AC/DC,те едва ли някога ще дойдат в България ... отиваш в чужбина,изкарваш си максимално яко,връщаш се тук и се връщаш с хубави спомени,като се сетиш за тях те жегва сърцето от "болка",но от сладка "болка" - ако ме разбираш какво имам предвид .

и мен ме тресе депресията с увеличаването на годините ми.......и аз бягам понякога,мъча се да изтрия нещо от паметта си...обаче не става каквото и да е било или е сега трябва да се справим.отчаянието не е решение.

Аз пък нямам проблеми!

Тая тема ми е много сложна и излизам.

Все съм си мислил колко е хубаво да си малък и съм се стремял да не порасна... Нещо като хапчето срещу порастване на Пипи Дългото чорапче.
А пораснах повече от хората около мен, дори от по-възрастните от мен... Абе, объркан и побъркан свят....

Бях малка и мечтаех с годините да помъдрея и хората да ме чуват, когато говоря. Бях малка и исках винаги да вдишвам с пълни гърди самия живот. Бях малка и не съзнавах колко е жестоко да бъдеш голям и да се бориш със зъби и нокти за собственото си щастие. Бях малка и се молех да запазя детското си, невинно личице и блясъка в чистия поглед. Бях, но миналото си отиде, отнемайки ми съвършенството!

Откъде да започна

Все още не съм преживявала шок заради несбъднати мечти,тъй като моите мечти са за един период,който е доста далечен от сегашния момент. От време на време имам цели,които незнайно как постигам.Не бих казала,че съм амбициозна.Просто казвам:тва ще стане.Как? Не знам,но ще стане. И то става,с някакви си минимални усилия от моя страна. За някои хора това са мечти,за мен с просто... поредната цел. Ако не се получи- ОК,животът не свършва,насочваме се към следващия връх.

Относно проблемите... Имам тази способност да правя от мухата слон. Къси,слаби,разклатени нерви Така че..проблеми малко,но за мен са мнооого,и все гоооолеми Решавам ги,като правя компромиси със себе си,винаги. Което си е само за моя сметка де,защото в повечето случай няма кой да оцени това,ама нищо
Иначе първо бягам от тях,искайки да ги забравя,но тъй като рядко забравям лоши нещ и хора=> трябва да ги поставя на дневен ре ди да ги реша
Друг начин няма ....
Само знам,че нервите няма кой да ни ги върне и не трябва,не трябвааааа да ги хабим за глупави неща и хора

Решавам си проблемите с шоколад.

Сериозно - просто се фокусирам върху всяко нещо, което ме притеснява. Търся причината, анализирам, в повечето случаи откривам проблема в себе си, но когато е нещо, което не зависи от мен, просто изчаквам да отшуми. По принцип, ако имам проблем с човек, то без да се замисля го оставям в миналото. Това не се оказа най-печелившата стратегия, защото оставаш неразбран понякога. Ама какво ти дреме