Какви хора те дразнят?
Дразнят ме невъзпитани простаци. Дразнят ме хора, които не искат да се променят към по-добро. Дразнят ме хора, на които не им пука. Дразнят ме егоистите. Дразнят ме материалистите.
Показваш ли им по някакъв начин, че те дразнят? По какъв?
Зависи от случая. И зависи дали това, което ме дразни реално пречи на мен или на някой друг. Ако са непознати, за мен не представлява проблем да им кажа, че нещо в поведението им ми пречи. Ако е мой познат или приятел, винаги му казвам. Винаги уча приятелите си на добро поведение и на конструктивно мислене. Винаги казвам: Братле, не може да си такъв простак, вземи да се очовечиш малко, недей така, имай малко уважение и т.н.
Споделяш ли мнението, че да мразиш някого е губене на време?
Първо не мисля, че е възможно да мразиш напълно. Но да - всяка отрицателна емоция е губене на време, защото емоциите са продукт на собственото ни съзнание.
Изневерявал ли си?
Не. Ако броиш за изневяра това да бъда с друга, докато "гаджето ми" живее в Скандинавието, тя също е с друг и така сме се разбрали, тогава да - изневерявал съм.
Но не често, защото просто не ми идва. Не мога бе! Не е кат' да нямам фен клуб.
Просто нямам желание... Когато все пак нещо от противоположния пол ми привлече вниманието, значи е много специално, защото, believe me, много съм взискатетен
Би ли изневерил, ако от това нямаше да има каквито и да било външни последици?
Както отбелязах не изневерявам, не защото ме е страх от последствията, а защото просто не ме влече. Ако изпитвам непреодолима нужда да бъда с друга, значи нещо не върви. В такъв случай нещата се оправят с говорене
Ще те заболи ли, ако разбереш, че човекът до теб ти е изневерил?
Ммм... по-скоро не. Дотам съм си извратил съзнанието, че вече май от нищо не ме боли. Ще ми стане тъпо, че "човекът до мен" се е поизложил, но общо взето съм много толерантен - кат' иска, да си троши главата. Като не ще - няма да я връзвам я, ако ще сме заедно, да сме заедно.
Възможно ли е да изневериш на себе си?
Изневерил си на себе си единствено, ако после съжаляваш. Ако си взел решение, което противоречи на принципите ти (колко силна дума! ОК - на обичайното ти поведение), но си преценил, че това трябва да направиш в конкретния момент, не - не си изневерил на себе си. Ако направиш или не направиш нещо, което противостои на ценностната ти система, например от страх и на всичкото отгоре си имал избор, да - тогава май си изневеряваш... Абе много условности, много нещо - подобни генерализации са малко тъпички...
?!
