forum.uni-sofia.bg

Не съм ревнива до момента,в който не ми се даде мъничък дори повод. След това ревнувам. Много.
Вече трябва да се владея. Поне малко. Задължително.. иначе ще стане като с Crematory, както винаги преди е ставало..

Die Eifersucht ist Leidenschaft, die mit Eifer sucht, was Leiden schafft
Безмислено, ненужно, разрушаващо чувство. Не понасям и да ме ревнуват. Сякаш съм нечия, че да ми се държи сметка?!
Имах си един такъв ревнивец някога. Забавляваше се да твърди, че си имам друго гадже, че ме бил виждал с него, че ме следял, че... Мдам. Тогава още бях малка и търпях Все 2.

Някакво подобие на ревност изпитвам докато ... ами свалям (по време на лов, хихи) - ако жертвата се разсее с друго . Ама чак да ме тормози, не.

Бях ревнива, защото исках да ме обичат. Сега обичам истински и вече не съм. И съм много по- щастлива сега

Diva_Magia написа:Die Eifersucht ist Leidenschaft, die mit Eifer sucht, was Leiden schafft

хехе... бях го забравила това... а ни караха да пишем Eroerterung на тая тема

повечето истински ревнивци никога не си признават, че болезнено ревнуват...

и аз ревнувам, но не винаги...

не е ли ревността именно липса на увереност в самия себе си?

Много съм ревнива ,това е една от лошите черти на характера ми,с повод и без повод си ревнувам и да ви кажа....това в повечето случаи пречи

При мене ревността върви в омерени количества, и по - точно гледам да се сдържам, щото става на зле

Ревността е нормална..като усещане.Не може да ти пука за някой,да го обичаш и в същото време да не ти дреме дали той освен с теб е и с още 10 други...както и преди казах,въпроса е в границите...всяко нещо в умерени количества е полезно..дори змийската отрова

Мнооого ревнива твар съм,какво да се прави засилено чуство за притежание...ама поне се мъча да не го показвам пред човека ,да не би пък да се почуства притиснат...задушен :/

Аз възприемам ревността като страх от чуждото превъзходство. Не отричам, че съм го изпитвала, но като цяло смятам, че да ревнуваш някого маниакално е признак на слабост и лоша самооценка. Сега хвърлих поглед на сайта на "Островът на изкушението" и профилите на всички изкусители ми се сториха толкова кухи и еднотипни, че се запитах в що за олигофрени сме се превърнали след като тези мутроподобни мъже и позорно тъпи жени са приемани като партньори- мечта, заради които се разпадат дългогодишни връзки? Истина е,че не мога да очаквам от гаджето си да мисли като мен, но и не виждам смисъл да се тормозя дали не хойка с някоя надарена блондинка Защото, както се казваше в стария виц, жените като Златка Райкова са такива, с които мъжете искат да си лягат, но не и да се събуждат до тях...

Кой каквото ще да си мисли... Аз си признавам- ревнива съм до лудост!! Просто не може да си представите какво Зло (с главно З) съм!

жените като Златка Райкова са такива, с които мъжете искат да си лягат, но не и да се събуждат до тях...
хахахха тва беше яко .. или пък както друго ми казаха ' те може и да са красиви,ма само до там

Мисля, че ревността трябва да я има поне профилактично и в умерени количества. Ако я няма е признак, че на другия не му пука въобще, пък ако е прекалено задушаваща пак не е добре. Златната среда трябва да се търси.
Избрах третият отговор.