Уважаеми колеги, извинете за "форумната четка", но нивото тук на студентите е наистина е много високо и ме накара да се замисля за студентското самоуправление и фиктивната демократичност на академичната автономия, която аз определям вече като "академичен тоталитаризъм".
Цялото встъпление е във връзка със студентския съвет не само на СУ, но и на всички останали български държавни университети.
Ето част от бележките ми по-отношение на студентското самоуправление в България като цяло:
• Студентските лидери и студентските организации бяха вкарани в лошо функциониращи студентски съвети, които бяха принудени да се отдалечат от студентите и да се сраснат с академичното управление;
• Единствената връзка на повечето ректори със студентите бе официалния контакт със студентския председател, който по един или друг начин е принуден да защитава не студентските интереси, а да одобрява всяко академично или ректорско решение, като дава основание да наличие на една “фиктивна демократичност”;
• Студентските съвети чрез председателя си и определена върхушка, боравеща с бюджетните им средства защитават анти-студентски интереси, тъй като според ЗВО, бюджета на студентския съвет е не по-малко от 1% от приходите на висшето училище от такси за обучение. Тоест, колкото са по-високи таксите, толкова повече средства за разходване имат студентските съвети. Средства, които не се разходват прозрачно и са обект на неявни договорки между МОН, Ректорат и “студентските защитници”. Не случайно през последните години студентските организации одобряват покачването на таксите;
• Законово се регламентира Национално представителство на студентските съвети (НПСС), което е официален орган за одобрение на всички политически и социални решения, свързани със студентските такси, стипендии, преференции, общежития, учебна дейност. НПСС се оформи като един елитарен клуб на партийни членове и председатели на студентски съвети, сраствайки в едно държавните и академичните интереси. Властта, предоставена студентските “лидери” от тази организация, подкрепена с неконтролирани от никой бюджетни отчисления, права за разпореждане с общежития, стипендии и др. средства, доведоха до много корупционни практики и влияние за налагане на репресивни действия срещу наистина обществено отговорни млади хора. Показателен е факта, че в момента в НПСС членуват изцяло политически обвързани фигури в доста напреднала възраст и без студентски права. Въпреки това държавата отказва да признае други студентски организации, освен НПСС, като използва и манипулира тези “младежи” за налагане на всякакви решения свързани с наука и образование;
• Докторантите изкуствено бяха вкарани в състава на Студентския съвет, където мнозинството студенти няма понятие от техните права и интереси. От друга страна това даде възможност сред студентската върхушка да се задържат “политически докторанти”, назначавани не поради научни интереси и постижения, а за да контролират студентските органи за самоуправление и да налагат мнението на ръководството;
• На университетите бе дадена власт да управляват всяка една дейност на студентите – учебна, социална, социално-битова, превръщайки по този начин студента не в гражданин на България а в “поданик” на университета си. Общежитията бяха умишлено занемарени от некомпетентните университетски ръководства, които даже не са стъпвали в студентските градчета. Проявите на корупция в учебните, социалните и социално-битовите дейности се оставят неконтролирани от държавните органи отново под предлога за академична автономия. Всичко това смачка самочувствието и обществената зрялост на българския студент. С това държавната власт свърши своята работа по елиминиране на една от най-големите заплахи и прояви на гражданска позиция - студентското недоволство, студентската борбеност и студентската политическа зрялост. Българската държава просто унищожи студентското съсловие!
Ето какво мислят вашите колеги от УНСС и ТУ-София за своите студентски съвети:
http://forum.unwe.acad.bg/viewtopic.php?t=1659
http://forum.tu-sofia.bg/viewtopic.php?t=1452
Това вярно ли е? 