forum.uni-sofia.bg

Според мен наистина без частни уроци няма да стане номерът... Но важното е да пишеш сам темите, за да изградиш стил, а не да зубриш. Относно структурата - всука уважаваща себе си учителка ще ти я разясни, само намери такава... За цитатите.... много е важно да знаеш цитати.. аз лично бях научила всичките 150 стихотворения, които ми бяха в темите / знам, че звучи страшничко, но имаш цяла година да се готвиш/, а нещата от прозата ги бях събрала в една тетрадка и периодично си ги четях. Но като цяло карах на импровизация - от горе да долу всичко на място го измислих... И естествено - абсолютно всички произведения трябва да се прочетат...даже по няколко пъти... Това е моя съвет

П.С. Изкарах и аз 5.25

Нека и аз да споделя своя опит и дано ти е от полза. Значи готвих се сама, без уроци и без готови теми, при това имах изключително малко време за подготовка, тъй като завършвах друга специалност в СУ, а и работех. Изкарах 4,50. Казвам това, за да знаеш, че човек стига да иска може да се справи с този изпит, при това без да е дал и лев за уроци.

Първото, което те съветвам е - не отваряй критика за даден автор преди да познаваш творчеството му много добре. Чети и препрочитай произведенията, вникни в основните идеи на автора, дори и да не ти допада като стил. Това е основното, което ще ти помогне да се справиш на изпита.

Второто, което аз направих и мисля, че ми помогна е, че когато ми оставаше време четях История на българската литература от Светлозар Игов. Не си правех труда да наизустявам, просто се опитвах да вникна в характеристиките на всеки литературен период и свързвах прочетеното със съответните автори, творили тогава. Това помага да си обясниш защо еди кой си е писал толкова патетично например, от кой световен автор се е повлиял и т.н. Дори е интересно и за обща култура

И накрая, ако имаш време чети и критика. Но не прекалявай - ще те сдуха и ще загубиш смисъла на произведенията. Аз лично нямах време и желание и минах без. Единствено 2-3 дни преди изпита ми попадна една книжка на преподавателка от СУ - Магдалена Костова-Панайоттова. Мисля, че се казваше "Българска литературна класика". В началото припомня малко правописни правила, а останалото - за всеки автор има по 2-3 странички, нещо като планчета на анализ, тезиси.

Та на самия изпит е важно не да пишеш за всичко, което се сетиш за този автор, а конктерно по проблема. Подбери си внимателно произведенията, които обслужват темата. Лично аз написах 7 страници и малко, при това почеркът ми е едричък. Не съм се разливала в излишни глупости, а давах конкретно по проблема. Стандартна структура. Всичко си измислих на място, дори и увода. Там направих малко характеристика на периода и как се вписва Йовков в него, като накрая направих един преход с тезата. Имах една основна теза и няколко микротези - получи се спонтанно, никога не съм знаела как се прави. След всяка микро теза привеждах аргументи, правех препратки към подходящия разказ или герой и така неусетно ми се получи изложението.

Последно, провери си задължително работата, дори 2 пъти. Мен ме домързя и в резултат имам 2-3 пропуснати пълни члена и някоя и друга запетайка... И това ми е свалило половин единица.

И още нещо, предполагам си чувал легендите, че без цитати не може, както и без споменаване на критици - е при мен нямаше нито едно от двете. Ако ти остане време, научи някой, защото ще ти вдигне оценката безспорно, но не забивай в това... не е най-важното.

Извинявам се за дългия пост, писах толкова защото искам да знаеш, че с мислене и грамотност ще се справиш. И наистина не зубри теми, около мен е пълно с хора, които така доникъде не стигнаха. Не може да знаеш как точно ще ти формулират въпроса.

Успех от мен!

Хмм thanks, звучи успокоително, ама не преставам да се чудя - хора, ходили цяла година на уроци - с 2-ки. Други със 7 страници, без уроци, без критика, няма цитати - 4.5..Почвам да си мисля, че настроението на преподавателите, в момента на проверката е от първостепенна важност.


Вчера се опитах да си поразсъждавам по темата за Йовков наум. Честно казано ЛЮБОВТА е очевадна, ясна ми е, ама СПАСЕНИЕТО..Бе вие къде го намерихте това спасение, в какво се изразява. Я ме светнете накратко pls

За цитатите - аз също не съм зубрила цитати... даже нямах нито 1 !
Успех!
А колкото до спасението... има го... един малък прмер- в песента на колелетата ... в любовта, в красотата... и т.н

Mura а ти колко имаш на изпита?

Ама точно така - и аз до този извод стигнах. СПАСЕНИЕ видях само в "Песента на колелетата". Ама са не върви така - любов наввсякъде, пък спасение - само в един разказ...Или аз греша? Къде на друго място има СПАСЕНИЕ в Йовковото творчество?

Аз писах в поста си - имам 4,50. Работата ми е била и на арбитър. Явно е имало колебание Но според рецензията ми и жената, която обясняваше е хубава, стегната и си личало, че е мислено.

Естествено с повече подготовка и повече може.

@Bendjamen, ами няма нищо странно в това да ходиш на уроци и да имаш 2. Това обикновено се получава, когато човек се опитва да заучи стилът на писане на някой литаратор, забрави своя и забие в критиката. Тя трябва да помогне на писането ти, а не да го изопачи.
На мен ми помогна това, че принципно от малка чета много и имам афинитет към литературата, а и освен това за 4 г. следване доста изпити са ми минали през главата - дето се вика претръпнала съм .

Не казвам да не се чете критика и да не се учат цитати, но нека бъде за най-накрая - черешката на тортата един вид

Бавария написа:така аз съм се готвил 2 месеца и имам 3.75
а и автора не го бях учил

най-важното е да не пишеш заучени фрази, да вкараш някой цитат
и ако ще да е малко, нека да е вярно

Кажи ни, че не си сериозен в тоя пост !?

Мда, Mura, кефи ме такова мислене. А и нямам нерви да зубря критика..Все пак има разлика да напишеш 7 смислени страници отколкото 17 стр. глупости.

Между другото, умаше едно шокирано момиче тук - писа, че писала 17 стр. и цяла година уроци. Слаб (2).

Не знам мен ми се струва или измислено или си е писала за Елин Пелин примерно

Не е знаела сигурно темата. Понякога се шашкам като ми ги разправят такива. Ама чак толкоз не вярвам да са откачени тези преподаватели, че да пишат двоица за 17 грамотно написани страници с разсъждения ПО темата.

Bendjamen написа:Ама точно така - и аз до този извод стигнах. СПАСЕНИЕ видях само в "Песента на колелетата". Ама са не върви така - любов наввсякъде, пък спасение - само в един разказ...Или аз греша? Къде на друго място има СПАСЕНИЕ в Йовковото творчество?

Ето затова трябва да се ходи на уроци... Спасение има и в други Йовкови разкази, то си е многопластово. Каквато и да е темата, не трябва да се разглежда праволинейно, само в един аспект. Хората писали, писали, писали, но представят различни позиции за проблемите, по които пишат. Никой от авторите няма само една линия и да си се движи по нея - има си тематични кръгове, вариации, ама както и да е, това си се учи твърде подробно през годината

Относно курсовете и самоподготовката. Според мен не може без курсове. Разбира се, не изключвам самоподготовката, но само при положение, че си учил много задълбочено авторите от 11 клас, когато си му е било времето; че се готвиш достатъчно сериозно, защото без курсове всичко е оставено само на собствената ти съвест. Курсовете са голямо предимство, защото имаш възможност да сравниш нивото си с това на други като теб, материалът уляга повече, пишат се теми, ограмотяваш се, развиваш мисленето си и прочие предимства. Ако ще ходиш на уроци, изборът КЪДЕ е изцяло твой, има много варианти. При всички положения там са необходими също толкова усилия
Най-важното нещо за успех на изпита по литература е ДА ПРОЧЕТЕШ ВСИЧКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ. Цитати могат да се дават не винаги наизуст, и перифразата помага, важното е да се види, че си чел творбите на автора и ги познаваш.
Зубренето на чужди анализи, наизустяването им... не помага. Ако се научиш да разсъждаваш по проблемите, заложени в творчеството на писателя/поета, не мисля, че трябва да имаш проблеми.
Освен това е хубаво да се слуша в училище - колкото и да е малко, нещо полезно все ще попиеш. Аз самата бях учила в 11 клас за училище доста задълбочено и после на курсовете ми беше много по-лесно да си затвърдя материала от тогава
И нещо за двете формулировки - интерпретативното и есето... Като почнах да се подготвам за изпитите, бях решила, че ще пиша по първата тема, както и направих. Есето може много повече да те разгърне, да покаже културата ти, мислене и т.н., но от чисто практическа гледна точка трябва повече време да се напише, ако искаш да е хубаво и да представиш добра обосновка на проблемите от цитатите. То е доста привлекателен вариант, но всеки сам преценява струва ли си риска. Може да ти дадат двамата любими автори да сравняваш, но ако не си сигурен, недей Като влезеш в уни, би трябвало да има достатъчно полета за себеизява.
Това е от мен! Дано да съм помогнала. Успех на всички кандидатстващи!

OK. Понеже казаха от СУ, че е препоръчително обемът на темата да влезне в обема на "книжлето", което ти давали и където трябва да пишеш, искам да питам колко страници е тази книжка и ако си изписал цялата книжка т.е. всички страници, какво е нормалното съотношение:

Увод -.........стр.
Теза - ........стр.
Изложение.....стр.
Заключение....стр.

Също искам да питам и Мура, понеже тя е минала само със 7 стр., а е получила 4.50! какво е било нейното съотношение между изброените компоненти.

Ученето е на второ място. Да, възможно е да се изкара хубава оценка и без сериозна подготовка. Но не за всеки. Тези от Вас, които са влезли по този начин са притежавали изградена основа от знания и са чели достатъчно литература. Масираната подготовка с частни уроци и курсове е препоръчителна за онези, които срещат затруднения с литературата; осигурявайки възможност за бърза компенсация.
Най-добрата подготовка е тази, която е удачно съобразена с индивидуалните характеристики и познания на индивида. Затова някои влизат почти без подготовка, други се провалят след огромно количество уроци.
На първо място е настройката, с която подхождаш към подготовката за изпита и самият него. Хубаво е, че се интересуваш още отсега, но това е и признак за нервност. Спокойствието е най-добрият приятел на кандидатстудента (и човека въобще ). Не се поддавай на емоции - тях ги запази за след изпита. Успееш ли да го сториш, то ще съумееш и да поставиш правилна самооценка на нивото си; да определиш точно колко и каква подготовка имаш нужда (главно на принципа на слабите си страни и тяхното отстраняване). А всичко това е предпоставка за успех.
Накратко, хладнокръвие = успех.
@Bendjamen - пожелавам ти късмет (защото единствено той не зависи от теб). Догодина по това време ще сме колеги!

Хмм, не знам дали има точно правило за съотношението, това трябва да сподели някой, който е ходил на уроци. При мен специално всичко бе доста балансирано - уводът и заключението ми бяха горе-долу равни от по 1 страница. При по-подробно развита тема може и да са по-дълги, но при мен така беше ОК.
Основната теза ми бе към 4-5 изречения, като се стараех да има плавен преход между увод, теза и изложение. След това имах подтези, в които разглеждах отделните проявления на любовта - към мъжа/жената, към труда, към земята и т.н. След всяка подтеза (1-2 изр.) имах анализ на релевантните произведения и така. Спомням си, че като разглеждах любовта към труда, най-вече анализирах "Песента на колелетата", но реших да направя една препратка към творчеството на Елин Пелин и да направя разграничение в начина, по който двамата автори разглеждат труда. Рабира се, такива отклонения трябва да бъдат ненатрапчеви, не толкова за да се фука човек с ерудицията си, а по-скоро да покажеш, че разбираш автора и в контекста на времето и съвременниците му.

По-нагоре питаш за спасението - ами има го на доста места, дори ако възприемеш любовта именно като средство за спасение на душата, го има почти навсякъде. Аз например акцентирах на "Песента на колелетата", "По жицата", "Последна радост", но споменавах и други разкази.

В крайна сметка, не знам дали това, което пиша би ти помогнало някак... но това със структурата и съотношението в компонентите мисля, че като понапишеш няколко теми ще се получи естествено.

Успех! Убедена съм, че положените ти усилия няма да са напразно!

П.С. И не се ръководи по обема. Лично аз не смятам, че 30 страници писаници са мерило за много развит мозък Като ходих да си гледам работата, едно момиче до мен беше изписало 28 страници, тя твърдеше, че много мъдрост се е ляла по тези страници, че е станало грешка и не може да има 2... НО... като погледнах работата и потънах от срам - минимум 10-15 правописни грешки на страница. Даже се учудих, че са и проверили работата до край. Да, субективизъм има, но все пак не забравяй, че и проверяващите са 2 или 3-ма. И ако си писал грамотно и по темата, чак да те скъсат не вярвам.

Ммм благодаря ти, Мура от теб получавам изключително полезна информация. Поизясняват ми се тук-таме нещата. Tnx още веднъж.

А НЯКОЙ ЩЕ МИ КАЖЕ ЛИ КОЛКО ЛИСТА Е КНИЖКАТА, в която сте писали темата? Като пишеш редно ли е да оставяш поленца отпред за по-прегледно или не?