forum.uni-sofia.bg

korpusito написа:Да се включа и аз по темата.....аз,както и наште държа да стана студент на всяка цена....причината е,че ако не съм студент 1 година ше се крия по миши дупки от секви познати и роднини и второ,че прекъснеш ли да учиш и въоще да имаш ангажименти към некво даскало е мноо кофти и доста ше ти е нанагорно и въобще по-добре учи нещо отколкото да бездействаш.....хората за казали:"Залудо работи ,залудо не стой"...тва е от мен сиг мн хора няма да са съгласни но C'est la vie !

Абсолютно съгласна съм! Нито един роднина или приятел не мисли сериозно, че може и да не ме приемат! И някак си не си представям да почна целия материал наново да уча следващата година, едно, че няма нужда, второ, че си е загуба на време и трето, че без даскало и още 27 маймуни, които е притесняват и нервят, просто няма да мога да се мобилизирам да уча като хората. 1 година затъпяване по-скоро, отколкото поумняване.

Vaskes написа:Първата година като кандидатствах не държах да стана студент на всяка цена, така и така утарвавах казармата.. Не писах "спасителни" специалности с нисък бал, щото така и така нямаше да се запиша да ги уча и така, тази година пак :Р Ама не ми се пропуска още една година, та може и някаква нежелана специалност да почна в краен случай и да се опитам да се прехвърля после. А да, и съм под заплаха от един приятел, че ще ме пребие, ако не вляза и тази година, щото той влагаше някакви надежди в мене и много го разочаровах като не ме приеха...

абсолютно същата ситуация. и мене ще ме бие една девойка. тази година обаче спасителните пояси са УНСС и румънската фиология..

Тази тема "крие" някои отговори...

http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 6%E5%ED%E0

А пък май имаше и друга, ама...

Да съм студентка ... това си е въпрос на чест обаче не мога да си представя да уча нещо, което хич не ми харесва просто за да съм в "системата" - затова и писах само специалности, които ме кефят - без спасителни варианти (готиното е,че родителите ми ме разбират в този случай - нямаше "пиши си, маме, ти и педагогика, после ше му мислиш" )

ПС: Важна е и средата, колегите - аз си искам в СУ - СУ uber alles

uktc написа:
Пък ако не ме приемат- Hello

УНСС или ЮЗУ в моя случай

ами,когато аз кандидатсвах никой не ме караше да избирам каквото и да било.сама си избрах специалността,но все пак бях написала всички възможни за изпита,който дъжах...все пак имах само един изпит в само един университет и не исках да рискувам.не съм убедена,че бих записала нещо,което не ми се учи и е хубаво,че не ми се наложи...но все пак сега имам доста колеги,които първата година не са влезнали желаната специалност и една година са учили нещо друго,за да се прехвърлят след това...та мисълта ми е,че ако не влезнеш това,което искаш така или иначе може да си считаш тази година за изпусната,по-добре поне да учиш нещо,за да се поддържаш във форма...пък и не знам,може и моите виждания да са малко изкривени,но мисля,че прехвърлянето също е добър вариант...

Аз кандидатсвах миналата година. Мислех да подавам документи само в СУ, а заветната ми цел беше "Туризъм". След това понеже нямаше какво да губя, подадох документи също и в УНСС и НБУ. Сутринта на изпита в НБУ ме домързя и не отидох В УНСС по география се падна тема, която никога не бях чел, просто я нямаше в конспекта на СУ. Писах каквото знам от обща култура и... ме приеха хаха Но ме приеха и в СУ на първо класиране в първото ми желание и нямаше какво да го мисля. Доста хора около мен ме навиваха по-скоро за УНСС защото съм щял да завърша с диплома за икономист. Да ама там влезнах точно на ташак, щеше да обезсмисли целия труд, който бях положил за СУ. И така, щастлив съм с това което уча Ако не ме бяха приели в СУ, знам че щях непрекъснато да мисля "Ами ако ме бяха...". Мнението ми е, че ако някой твърдо желае нещо, трябва да го гони до край. Ако една година е цената в бъдеще да работиш това, което искаш, то една година не е толкова дълго време

Аз не кандидатсвам само за да стана студент, при мен то просто се налага да го направя. Мойте родители не са съгласни с това което кандидаствам, защото едното че мислят че няма реализация и друго че до момента учих,но може да продължа да уча в едно училище за електроника. Ама там ме бива доста. Обаче не съм хвърлил пари за частни уроци както някои други го правят. И ако не ме приемат тази година няма какво да се оплаквам че съм примерно пари за частни уроци. Но то и грешката ще бъде моя защото, както каза баща ми "ти прие тази КСК безотговрно", защото късно започнах да си правя темите и късно започнах да ги уча. На предварителния изпит от 34 теми знаех можеби около 5-6 що годе добре. Но май имам късме т и точно те се паднаха. Само дето получих двойка, ама грешката си беше изцяло моя. И сега се надявампак да се падне хубава оценка. Но ако не ме приемат в СУ, то ще влезна в ПУ, но там никаква желание да отида да уча. Всичко зависи каква оценкла ще изкарам. Ако не ме приемат, само ще загубя около 200лв за записваните и др разходи за подготовката ми. Ще продължа да уча XIII клас. И ще се пробвам пак догодина. Но този път ще се подготвя поне както трябва.
Ето и моята история.

Мнението ми е, че ако някой твърдо желае нещо, трябва да го гони до край

Кога обаче до край става лудост?Ако те чакат още 6 години учене след това колкото и да е силна мечтата малко е отчаяно нали?

Аз винаги съм мечтала да уча мидицина обаче видях хора които са го назубрили заради висшето да осъщиствяват моята мечта а аз да си гледам отстрани.

Тъй че тази година кандидатствам и в СУ да прецакам и своите мечти и тези на някой който иска БФ

Честно ли е?

Сега, след като вече писах по темата смятам, че вече трябва да стана студент.

Ами при мен нещата стоят по следния начин. Моите родители никога не са ме карали дори през ученическите ми години да уча...Казваха ми, че аз сам си градя бъдещето...и така завърших си средното образование през далечната 2003-та с 5.50 диплома. После загубих 4 години в скапания Нов Български, образованието съвсем ми се скапа, защото си хванах работа от която прогресивно затъпях, мързела ми взе да взима превес докато в един прекрасен ден, докато си мислих какъв тЪпак съм, и си правех критичен анализ на себе си, реших, че тази година задължително трябва да се пробвам в СУ. Просто аз си знам какви надежди възлагам на изпитите и евентуалното ми приемане като цяло. Ако не стане просто до такава степен ще се срина психически, че няма на къде...И вариант следващата година, при мен няма...загубих си 4 години, СТИГА ТОЛКОВА !

amdor- съкрушително баце. Вече мислиш като вълк, няма как да не успееш Силата е с теб

Да - студентка на всяка цена - това е мотото на родителите ми.
Винаги са ме натискали да уча, или поне до 9ти клас. После училището ми само не ми позволяваше да лентяйствам, здрави изпитвания падаха. Накрая се оказа, че ми е време да завършвам. С не много висока диплома (5.56 - не е като пълно 6.00, поне според наште) си наумих, че в СУ размитат само за мен. Две години чаках момента да се явя на приемните изпити. Падна ми се късмет - Далчев. Няма да го коментирам пак. Балът не ми стигна с 0.20 стотни, за да ме приемат нещо от 11те специалности, които бях записала на състезателния картон.
Мечтата? Тя беше да уча журналистика. Не стана. Изплаках си очите миналото лято. Всички съученици (дори най-големите загубеняци) влязоха да учат висше, а аз с 6-ците не успях. Но сама си бях виновна, не бях записала специалностите с по-нисък бал - къде ще се излагам, ама моля ви се Трагедията ми беше пълна и си я изживях до дупка.
И за да не страда детето, родителите му го записаха в едно частно висше училище... вече бях студентка, въпреки наистина високите такси, те се гордееха с мен - поне там ме бяха приели, поне там се бях справила що годе с приемния тест. И така изкарах една година студентстване. Да не мислите, че посипват с почести и слава, само защото си студент? Ученето ми излезе през носа. Учех това, което мразя най-много. Икономимка, финанси..... все в тоя ред. Това учехме в училище, това и във ВУЗа ми.
Но преглътнах всички гадни спомени от миналото лято. И се нагърбих пак с тежката кандидатстудентска кампания 2007. Да видим сега до къде ще го докарам. Искам да разкарам скапаното си учене, не ме интересува, че ако го завърша, ще бъда с доста котираща се професия и ще си намеря работа. Добра съм, изкарвам си изпитите с не кой знае колко много учене, но с прилични оценки. И въпреки това насила хубост не става. Искам да си докажа, че мога да вляза в СУ. Искам да "покоря" журналистиката, та да мирна.
"Човек слуша сърцето си, когато е на 20 и разумът си, когато е на 40."
Значи все още имам право да се слушвам в "шестото си чувство" ще се възползвам от това, пък дано издрапам от калта и не се наложи да си досърбам съвсем не-вкусната попрака

Нашите никога не са ме карали да уча.Нито в основното,нито в гимназията.Даже като им показах не много високата си диплома 4.94 бяха радостни.В Търново на изпита по литература си излезнах,защото не знах дори 1 произведение от Смирненски и бях много разтроена,защото това ми е любимият град,а баща ми за да ме успокои ми купи обувки и рокля А колкото и да е неправилно-да на всяка цена искам да стана студентка,защото не искам да работя и при условие,че всичките ми приятелки са все прилежни ученички и ще бъдат студентки 100% аз ще откача сама А не съм ходила на частни уроци,защото не обичам да уча.Още по-малко теми на изуст.Просто си пиша добре и съм си чела повечето произвдения.Обожавам литературата и имам добра оценка и ако влеза ще е чудесно.А родителите ми смятат,че и да не влеза"чудо голямо".Пък аз като не съм от най-учените не знам как ще стане

amdor написа: Ами при мен нещата стоят по следния начин. Моите родители никога не са ме карали дори през ученическите ми години да уча...Казваха ми, че аз сам си градя бъдещето...и така завърших си средното образование през далечната 2003-та с 5.50 диплома. После загубих 4 години в скапания Нов Български, образованието съвсем ми се скапа, защото си хванах работа от която прогресивно затъпях, мързела ми взе да взима превес докато в един прекрасен ден, докато си мислих какъв тЪпак съм, и си правех критичен анализ на себе си, реших, че тази година задължително трябва да се пробвам в СУ. Просто аз си знам какви надежди възлагам на изпитите и евентуалното ми приемане като цяло. Ако не стане просто до такава степен ще се срина психически, че няма на къде...И вариант следващата година, при мен няма...загубих си 4 години, СТИГА ТОЛКОВА !

Ето туй съм аз, като вместо НБУ се мъчих пак в заветния СУ, само че БФ...