Чета ви и се чудя: чий дири паметникът на съветката армия в София или Альоша в любимия град? Какво са търсили, от какво са ни освобождавали, какви жертви са давали на българска територия като не са воювали? Не съм да се разрушат, но да се преместят и да им се направи, например в Ихтиман, парк на тоталитарното изкуство. Да се съберат на едно място и да се изучават от изкуствознанието или културологията, но да минавам всеки ден покрай тях, е все едно да минавам покрай паметника на Василий Булгароктон или Баязид Илдъръм. А паметникът на Царя-Освободител, Докторският паметник или пирамидата на загиналите руски чинове в Пловдив са си на мястото и срещу тях какво да кажеш?Що не избацаме и един паметник на бомбардиралите ни през ВСВ британски и американски пилоти, геройски загинали от колегите на капитан Списаревски?
Ей така се стига до идеите за паметник на Гази Сюлейман паша! 
П.П. Цялото съвременно българско общество е "неръкотворен" паметника на Азис. Просто Васко е негова еманация.
Вече не се възприема като този символ, който някога е бил. Аз го свързвам с парка, скейтърите, дърветата, мястото.
Столичен девиз: "Мое съм от сеуло, ма това не значе, че съм от провинцията" 
~
То като се сменят поколенията вече едва ли ще има мнозина които да помнят и да знаят какви символи са тези паметници,защото като гледам каква е картинката мнозина от подрастващите поколения не познават добре дори известни факти и събития от историята 