forum.uni-sofia.bg

Само 2 години от живота ми са минали в лашкане, след това всичко се оправи... щастлив човек, относително де.

Животът е като въртележка , ту си на щастливият край , ту се оказваш изведнъж на дъното. Лашкането е само един негов аспект и моментното ми състояние е нещо като "Лашкане , лашкане , та до най-мизерните моменти от битието ми "

sientelo написа:Колегата отгоре е много прав, но аз няма да коментирам накъде ме е излашкал живота, щото ще стане страшно

Айде, айде..признай си всичко тука...Няма да те разпъваме на кръст, не сме Венета Райкова...

ае, аз имам някакви нарушения на вестибуларния апарат явно:)
Ама животът е хубав.
Мда.

и аз като пишкам някой път си опръсквам обувчиците, ама нищо - животъъът еее вкууууусееен...



шега

е, аз пишкам седнала и го немам тоя твой проблем. А и си мия ръцете след това:)

И аз ги мия пъъъъъък!

Много яко ме лашка тоя мой живот. Ама така ме лашка, че свят ми се вие постоянно.
Напоследък ме лашка към хубавото. Най-сетне. Така че съм доволна в момента от това му действие на моя живот.
За утре не знам. Може да реши да ме пържи...

Vintersorg написа:И аз ги мия пъъъъъък!

Не са ли ви учили да не си пикате по ръцете?

Преди три години животът ме лашна така, че още трудно си връзвам обувките от треперлък. И цикля по некви форуми. Както казват: тури му пепел.