forum.uni-sofia.bg

Паган написа:
За жалост съм православен християнин. Но никой не ме е питал искам
ли или не искам. Родителите ми решили, че трябва да съм такъв и
взели, че ме кръстили.

Както каза МисДи- когато децата й пораснат, ще си решат сами. мен не са ме кръщавали, но и да бяха, нямаше да има значение.
Хубавото е, че вече не се шири представата, че ако някое бебе умре, ще отиде в ада, защото не е кръстено. чудя се това дали има аналог в други религии? някой знае ли?

Паган написа:За мен исляма е най-чистата, най-добрата или каквато там ти харесва
религия. Но:

"...всичко българско и родно
любя, тача и милея..."

ем, да вярваш в Аллах няма да те направи по-малко българин, поне според мен.
дори в Германия, където турците са им силно неприятни, все повече "чисти арийци" приемат исляма. и то май не само заради брак.

Grimoire написа:
Аз лично се самоопределям като агностик. Не знам в какво да вярвам, взимам оттук- оттам по нещо.

вярвам предимно в себе си и в хората около мен.

Това, най-общо казано, важи и за мен

Аз също съм източноправославна християнка. Родителите ми са ме кръстили, когато бях доста малка, и днес съм им изключително благодарна затова. Вярвам, че Бог е до мен, когато трябва и, честно казано, това много ми е помагало, може би, защото човек има нужда да знае, че не е сам и каквото и да става нещата ще се получат. Това просто ми звучи страшно обнадеждаващо, а според мен в каквото и да вярва човек, това винаги ще му помогне по някакъв начин.

Вярвам също, че ако човек много иска нещо и направи всичко по силите си, то рано или късно ще стане. Според вас това заблуждение ли е или може би наистина силата на вярата действа, както пише в много книги от рода на "Как да постигнем еди-какво си с вяра" и другите подобни?

Ето нещо за хората решили да открият себе си преди да предприемат нещо сериозно в живота:

http://pravoslavieto.com/2/intro/steps.htm#advices

Надявам се да бъде полезно на всички,които отиват към вярата и към Бога.

Един е Бог и всичко е чрез Него, и няма нищо без Неговата благословия.

Boromir написа:Един е Бог и всичко е чрез Него, и няма нищо без Неговата благословия.

Аз пък си мислех, че в Минас Тирит са атеисти

Smoking Mirror написа:

Boromir написа:Един е Бог и всичко е чрез Него, и няма нищо без Неговата благословия.

Аз пък си мислех, че в Минас Тирит са атеисти

А къде остава Еру Илуватар?

Boromir написа:

Smoking Mirror написа:

Boromir написа:Един е Бог и всичко е чрез Него, и няма нищо без Неговата благословия.

Аз пък си мислех, че в Минас Тирит са атеисти

А къде остава Еру Илуватар?

Мчи той не е ли само на елфите? Винаги така съм си мислел...

Вярвам, да! Но не в някого или нещо конкретно. Вярвам в доброто и в справедливостта...вярвам, че има невидима ръка, която рано или късно поставя нещата по местата им....вярвам, че винаги идва момент на равносметка...Общо взето е много хубаво човек да вярва в нещо извън него самия....някак си това го държи стъпил на земята...

^PrincessA^ написа:Общо взето е много хубаво човек да вярва в нещо извън него самия....някак си това го държи стъпил на земята...

Не бих могъл да го формулирам по-добре. Риспект, Принцесо

^PrincessA^ написа:Общо взето е много хубаво човек да вярва в нещо извън него самия....някак си това го държи стъпил на земята...

Вярата в нещо абстрактно, те държи здраво стъпил на земята

От моята гледна точка е така - абстрактното нещо, в което вярваш, пречи на самолюбието ти да удари небето. Ако човек вярва само на собствените си сили, неизбежно ще се надцени и ще си строши главата в някой камък.

Вярата в някаква висша сила пази човек от заблудата, че всичко зависи от него и така го пази от възгордяване и произтичащите от това драми.

Много точно обяснение на твърдението ми!

Boromir написа:От моята гледна точка е така - абстрактното нещо, в което вярваш, пречи на самолюбието ти да удари небето. Ако човек вярва само на собствените си сили, неизбежно ще се надцени и ще си строши главата в някой камък.

Вярата в някаква висша сила пази човек от заблудата, че всичко зависи от него и така го пази от възгордяване и произтичащите от това драми.

хаха сега виждам къде е проблемът в житейската ми философия

ама пък от друга страна съвсем спокойно можем да обвиним тази същата висша сила за неща, които си зависят изцяло от нас, и по този начин да не забелязваме някои наши грешки, а това неизбежно води до повторението им

а пък балансът в това отношение е много трудно постижим

Boromir написа:
Вярата в някаква висша сила пази човек от заблудата, че всичко зависи от него и така го пази от възгордяване и произтичащите от това драми.

:кима одобрително:

хубаво е да вярваш в себе си, но не и само в себе си.

понякога си мисля, че е ужасно да вярваш само в себе си и да имаш доверие само в себе си. това е малко офтопик де, но смятам, че е по-добре да рискуваш да бъдеш предаден, отколкото да приемеш, че светът е зло място по дифолт.