Успех на всички ви! Аз имам своята гледна точка, консултирана със специалисти в областта. Може би затова не ми стискаше. Може би затова никога няма да ми стиска. Може би не мога да си го позволя. Може би не бях избрана от The-ОH-SO-POWERFUL хора във вашата компания. Но аз се радвам за моите колеги. Искам те да просперират, дано да успеят при вас. И го казвам с чиста съвест и на тях съм го казвала. Радвам се, че са поели по този път, щом това ги удовлетворява. Но аз избрах нещо друго, вече имам работа. За мен тя е значима. И това никого другиго не интересува, освен мен и моите близки.
Замисли ли се ти, Теодора, защо на практика отказах? Всъщност аз доста прехвърлях плюсове и минуси, докато го направя. Знаеш ли, не смятам, че железните хора нападат по този начин. Аз НЕ нападам, аз ВИНАГИ правя реална оценка, позиция. Колкото до nickname "fragile", ако обичаш не търси под него СВОЯ изглед, разбирай това както искаш. "fragile" е нещо МНОГО повече, отколкото ти НЯКОГА би могла да си представиш, "fragile" е животът ми, обаче ти понеже НИЩО не знаеш за мен и надали някога ще разбереш, учтиво те приканвам да си върнеш псевдо психоаналитичните обяснения за "fragile" назад. Защото това не е fair play от твоя страна.
Финансовата част: Ееее, ти изкара, че ще се печелят по 50,000 долара месечно, едва ли не. Недей така, ще започна да се стряскам насън, щото взимам чиста заплата при сегашната си работа към 350 лв. Ама знаеш ли какво? Аз мога да се оправя с тях, те ще се увеличат с времето, не се притеснявам. И не разнасям кафета, никога не съм го правела, откакто сама си изкарвам парите ( ще да съм била на 14-15, когато започнах ). Работя за едно от най-големите издателства в България и това да не печеля по не-знам-си колко хиляди на месец не ме притеснява, щото съм видяла 2 и 200 за своите "fragile" години.
Един пример: на 15 години съвсем сама заминах за Long Beach, CA, за да уча в LBCC ( един от най-добрите колежи там, с 1500 т. от SAT ). Разбира се, приеха ме, с почти 80% стипендия, искаха да работя като секретар на един преподавател в един от кампусите на хуманитарния департамент. Все едно... Там има доста българи, които постигат невероятни резултати. На повечето от тях им плащат, за да се обучават при тях, търсят им високоплатена работа, грижат се за тях, все едно са им деца. Мисълта ми е, че Southwestern би трябвало да плаща както за самолетен билет, така и за престой там, виза и т.н., щом като участниците й винаги са толкова по-по-най. Но това явно е политика на компанията. Аз не я одобрявам, но щом вие го правите, ок.
Връщането назад в развитието: Работя за 2 хуманитарни организации от около 3 години. Доста трудна работа, защото са пряко свързани с "fragile" деца. Все едно. Точно тази работа ме дърпа назад. Точно в развитието ми. Знаеш ли, Tеодора, защо? Защото не съм "iron". И не искам да бъда. От цялото ти обяснение разбрах, че човек, който върши някаква дейност в твоята компания и получава някакви пари, не само "iron" ще стане, но и ще загуби сенситивността си в най-дълбокия смисъл на думата... Машинки за пари, ама както искате.
За каква редакторска цедка става въпрос? От невъзможността ти да слагаш нужните препинателни знаци, се обърках, желязна Теодора.
@ Ef : РАДВАМ СЕ ЗА ТЕБ! Пиша го с абсолютен позитивизъм. Дано всичко оправдае очакванията ти. Както твоите, така и на другите 2 момичета. Вие сте моята гордост, защото сме малко тези, които въобще правим нещо полезно.

Наистина се надявам всичко при вас да е ок. Кога ще местим изпитите? И ще го правим ли?
@ Теодора : Имам едно златно правило : уважавай другите така, както уважаваш себе си. Железните хора НИКОГА не нападат така подмолно.
Защо не ме "избрахте"? Може би защото не мога да бъде моделирана по ваш тертип? Щото имам силен характер ли? Не си затварям устата ли? Даааа, така е, ето затова. Радвам се само, че мога да си отстоявам позицията. А това, че ти не я уважаваш, защото приемаш нещата твърде емоционално, си е твой проблем.
И въпреки цялата ми тирада, ти пожелавам искрено успех, не само сега, но и с каквото се захванеш. Аз пазя уважанието си към другите и не мисля лошо, не злорадствам. И ако моите колеги се върнат недоволни, аз няма да смея, а ще ми е кофти наравно с тях. Така че, желязна Теодора, грижи се за тях.
P.S.: В компанията всяка година работят много студенти. Излиза, че всеки един от тях печели някакви невъобразими суми и всеки един от тях след "30-40 години ще бъде милионер".
2) Какво става с тези, които не искат да работят с научна, учебна литература, а с художествена такава? Изхвърляте ги, така ли?
3) Колкото до по-големияТ ти брат, Теодора: не знам как хора се навиват да заминат за някъде без да знаят английски въобще? Честно. Аз имам 2 езика и двата ги говоря на бизнес ниво ( английски и френски ), плюс що-годе добре руски и пак би ме било страх да замина за където и да е... Защото има хора, които говорят по 5+ езика перфектно и са невероятна конкуренция. Освен това, в добрите компании обикновено се изисква отлично владеене на минимум 2 езика. Как във вашата компания хората стават милионери с 1-2, не знам и не ща и да разбера. Дано обаче да греша.
4) И последно за теб, Теодора, как успяваш да претендираш за ултра компетентност по всички тези въпроси, при положение, че грамотността ти на български не е такава, каквато би трябвало да бъде за такъв уважаван мениджър като теб. Съжалявам, просто имам ужасна алергия към недоизпипване на нещата, включая грамотното писане на текст. Но аз разбирам, може би ти ще издаваш само американска литература на английски?
End of story.