forum.uni-sofia.bg

MZ4 написа:

^PrincessA^ написа:Кхъм, к'во значи "директно"? Директно нищо не съм предлагала, ама съм поемала инициативата в "платоничното сближаване" така да се каже

Ако не знаеш какво значи директно,значи не си поемала подобна офанзива:twisted:

MZ4 написа:Смело момче

pora_e_priqtel написа:Хехе - мога ли да го изплагиатствам това с малко изменения?

pora_e_priqtel написа:Хехе - мога ли да го изплагиатствам това с малко изменения?

kokteil_molotow написа:оплесках ЯЯЯЯЯ!!!!
лоша съм. знам го. отвратителна съм просто . не бях очаквала. не исках .
но стана...
запознах се с него преди около месец покрай общи приятели.изобщо не ми хареса по никакъв начин , не защото му има нещо, а просто защото аз имам бЪг в сърдечната система. той се води тип мачо или "всяка може да е моя" . незнам защо , но той отначало започна да ме сваля , аз не реагирах.постепенно открих , че е свестен и човечен. това не променяше тпталното ми нежелание да съмс него.той започна с разни телефонни обаждания, смс-атаки и се чудех как не си тръгва при цялото ми отблъскващо държане при всяко обясннеие.докато не го поръсих с пепел от цигарата на ревера на сакото му...един ден докат пиехме приятелски бира...
лекичко прокарах ръка, така че да изтръскам пепелта , а той ловко я хвана , извади много нежен пръстен и го сложа на пръста ми за части от един миг...още преди да беше изтекъл мигът и преди да беше завършил думите си "Искам да станеш моя..." , аз изтърсих : " А без такива, не сме се разбирали така..."
Той дори не почервеня от болка, гняв , яд.Само треперещата му долна устна издаваше всичко. Аз станах и си тръгнах , защото се почувствха като изрод. Знам , че бях. Знаех, че по-голяма болка от това ми причинят болка беше аз да причиня на някого. Предпочетох да бях бройчица за него и сега да не го болеше.
Навънка пускаха някакви бомбички , но аз забързах към блока си. След няколко крачки се обърнах и го видях- на няколко метра той ме наблюдаваше как ще се прибера до нас жива и здрава.Провикна се: Искаш ли да те изпратя , ако те е страх?
Тогава почувствах , че съм направила огромна грешка с него.

Vintersorg написа:

kokteil_molotow написа:оплесках ЯЯЯЯЯ!!!!
лоша съм. знам го. отвратителна съм просто . не бях очаквала. не исках .
но стана...
запознах се с него преди около месец покрай общи приятели.изобщо не ми хареса по никакъв начин , не защото му има нещо, а просто защото аз имам бЪг в сърдечната система. той се води тип мачо или "всяка може да е моя" . незнам защо , но той отначало започна да ме сваля , аз не реагирах.постепенно открих , че е свестен и човечен. това не променяше тпталното ми нежелание да съмс него.той започна с разни телефонни обаждания, смс-атаки и се чудех как не си тръгва при цялото ми отблъскващо държане при всяко обясннеие.докато не го поръсих с пепел от цигарата на ревера на сакото му...един ден докат пиехме приятелски бира...
лекичко прокарах ръка, така че да изтръскам пепелта , а той ловко я хвана , извади много нежен пръстен и го сложа на пръста ми за части от един миг...още преди да беше изтекъл мигът и преди да беше завършил думите си "Искам да станеш моя..." , аз изтърсих : " А без такива, не сме се разбирали така..."
Той дори не почервеня от болка, гняв , яд.Само треперещата му долна устна издаваше всичко. Аз станах и си тръгнах , защото се почувствха като изрод. Знам , че бях. Знаех, че по-голяма болка от това ми причинят болка беше аз да причиня на някого. Предпочетох да бях бройчица за него и сега да не го болеше.
Навънка пускаха някакви бомбички , но аз забързах към блока си. След няколко крачки се обърнах и го видях- на няколко метра той ме наблюдаваше как ще се прибера до нас жива и здрава.Провикна се: Искаш ли да те изпратя , ако те е страх?
Тогава почувствах , че съм направила огромна грешка с него.

Т'фа истинска ли история е или четеш много "Лична драма"?

Егати, мислех че тия работи се случват само в глупавите фантазии на пишещите в женските жълти вестници...