Tabledott написа:Ами аз си загубих целият ден, но пак не успях да се запиша, бях номер 111, явно ще се наложи да ходя утре пак.
и така следва искрено и лично (епизод 3325)
в 24:00 на 7 или в 00:00 на 8 ми август моя милост потегли към столицата заедно с още двама приятели от Бургас
след изморително ,изръбващо и изтощаващо пътуване с една почивка от 15 мин в 6:00 бяхме в София.. дотук добре,
един час,час и нещо почивка на гарата и потегляне към ректората
пристигане,закупуване на докумети от книжарницата и попълване
нося си снимки както ми бе казано 4 на 6 см...
естествено трябват 3 на 4,5 см моля за ножичка жената от книжарницата в ректората .....молабата ми е отхвърлена с обяснението че в студентството тази ножичка ще ми трябва и е желателно да се закупи....закупуване на ножичка....привървшване с документите и отправяне към етаж 4 където трябва да си платя таксата...на врата която и да е била няма нищо уличаващо я за търсената...търсене ..отказване и потегляне към ФМИ
пристигане в 10 и 10..още документи..пиша си егн-то за 13 ти път
отивам да си платя таксата слизам ...и успявам да се докопам до номер 50, момчето с мен до 49....другото момче го нямаше...къде ли е
ами за 4-та снимка
влизам.."добър ден "казвам аз ..две от 4 ри се обръщат ..мълчание ..после разговора потръгна...но между тях..
разрах колко често едната си поливала цветето.. как е сърдита на другите, че не са и го поливали докато я нямало ...една спомена, че случайно го поляла щото я мързяло да ходи до тоалетната
също така разбрах че едната спира цигарите....аз си стоя и никой нищо не ми казва ..вадя си документите ..аз пак не участвам в разговора между "бюрократките"
междувременно звънна и телефона едната попита другата "нали ти беше по телефоните айде вдигай" ,а оная и вика "аааа не,после пак да ми мранкът че едно сме казали друго било
... отговора беше "еми да големи неблагодарници.. ти им казваш пък те те нареждат..ужас"
тук обаче аз реших да се изкашлям леко с цел да покажа присъствие...
попитаха ме как се казвамм, заградиха едно кръгч,
написаха 3 пъти факултетния ми номер и ме пуснаха да си ходя...
общо 50 сек..вътре стоях 7 мин и по принцип един човек минаваше за от 5 до 8 мин
вътре имаше 4 ри жени от които една си мрадна д-то веднъж за да си полее цветето,а другата химикала заради мен нахалната кандидат- студентка....естествено жал ми беше за другите вън,но сега аз бях вътре и бях сама ...не казах нищо щот знам ли ги може да се поизгаврят с мен после(едвали и някой преди мен или някой след мен им е казал нещо)..до къде стигнахме вместо те да имат страх от нас щото им плащаме ..ний им търпим мързела щото?????не знаем че имаме права ..еми това е нямам думи..после си пътувах още 6 часа на обратно към Бургас за да се довлека до вкъщи и да заспя като моряк след 5 бутилки ром (щот за повече няма място)


