forum.uni-sofia.bg

Като бях малък да, но сега вече нямам време, а и не ми се занимава.

Гласувах за последния вариант,изводът е ясен .

И какъв е той?Че не си жена?

Паган написа:И какъв е той?Че не си жена?

Ти сега ли го разбра ?Заблуденият ми той...

Започнах 'дневника' преди година, от параноя към несигурността на паметта ("как е възможно човек да разбере, че е забравил?"). Понякога записвам по някое хрумване или по нещо, което ми е направило впечатление.
Дори да вписвах 'интимни работи', пак щеше да ми е все тая да ли някой може да ги прочете. Виж, в пети клас беше друго, бях свикнал да пиша на глаголица; четенето, обаче, беше мъчно и ,съвсем закономерно, никога не съм се връщал към ония девет детски странички.

Хммм..

Глейте си работатъ! Аз пък си водя дневник и много му се кефя! Там е единственото място, в което се старая да пиша красиво ( ), а и понякога нещата, които пиша, се получават като разказчета. Има такива, които искам да ги пресъздам на момента, за да не изчазнат под общото впечатление на спомените. Като цяло пиша рядко. В момента дневникът ми е от април миналата година. Водя го по-скоро като някакъв роман - историйка след историйка, не е задължително да е свързана с мен конкретно.
В ниакъв случай не искам да го чете който и да било! Затова го държа на най-очевидните места вкъщи - нали знаете - това, което най-много се набива на очи, често остава незабелязано. Често съм си мислела конкретно за настоящия ми дневник дали да не го изгоря, но ми става едно такова мило.. Ама айде стига откровения

Pimboli написа:Хммм..
Глейте си работатъ! Аз пък си водя дневник и много му се кефя! Там е единственото място, в което се старая да пиша красиво ( ), а и понякога нещата, които пиша, се получават като разказчета. Има такива, които искам да ги пресъздам на момента, за да не изчазнат под общото впечатление на спомените. Като цяло пиша рядко. В момента дневникът ми е от април миналата година. Водя го по-скоро като някакъв роман - историйка след историйка, не е задължително да е свързана с мен конкретно.
В ниакъв случай не искам да го чете който и да било! Затова го държа на най-очевидните места вкъщи - нали знаете - това, което най-много се набива на очи, често остава незабелязано. Често съм си мислела конкретно за настоящия ми дневник дали да не го изгоря, но ми става едно такова мило.. Ама айде стига откровения

ами аз сега какво да напиша, като ти вече го каза ?!?
но понеже не съм си казала все пак да си кажа - като бях малка много исках да си водя дневник, но все не се получаваше, просто не ми се удава да пише всеки ден под отчет. истински дневник започнах да си водя едва последните години - пиша само когато усещам необходимост и имам какво да напиша. много си го харесвам, защото е пълен не само със моите "вълнуващи" изживявания, но и с текстове на песни, картинки, разни мисли, които са ме впечатлили, стихотворения, статии, изрезки от вестници, въобще всичко което ми се случва и ме вълнува е вътре. много е готин и шарен и много си го обичам, миналата година като ми загубиха багажа тъпаците от АлИталия единственото нещо, което бях ужасена, че може да съм загубила беше именно дневникът, все пак дрехите и козметиката са възстановими, а спомените ми - не.
това че имам нужда да си записвам, защото забравям, смятам че е само едната страна на нещата. вярно е, че обикновено като съм развълнувана просто изключвам и не възприемам адекватно ситуацията, та е добре, че си записвам, да си освежавам спомените после . но от друга страна почти не ми се случва да си препрочитам дневника, той ми е по-скоро отдушник за момента, имам нужда да си излея чувствата и това е. особено негативните - иначе просто откачам...
а да, и въобще не ме притеснява някой че ще го прочете, разхвърлям го навсякъде из къщи, общо взето нямам кой знае какви тайни от семейството си, те си ме виждат кога съм влюбена/ядосана/нещастна/разсеяна и т.н. . а и си знаят, че само някой да го пипне и после да се изпусне че го е чел, ще го разпердушиня . все пак ме съмнява някой да се е изкушавал...

Ами аз дори съм чела на майка ми някои неща, които са ми харесали, но.. има други, които не са нещо кой знае какво, просто са си само за мен и не искам другите да знаят за емоциите ми.
И аз май пиша предимно, когато ми е гадно, или когато е минало много време и не съм драсвала, а са се случили някакви работи..

Като бях по-малак си водех дневниче,мисля, че беше 9 клас. После дневника се прехвърли на PC.. Сега се чудя дали да не възобновя това занимание

Ех,аз едно време лексикони правех и попълвах ама то тва друго бе ..

Мииии, аз си водя дневник. От 8 кл., по време на цялата гимназия и имам намерение да продължавам. И то започнах да си водя под въздействието на огромни промени в живота ми. Разни хора, разни идеали. Аз съм си много емоционална и си ме кефи...всички случки, спомени, хора...

Аз никога не мога да прочета нещо,писано в дневника ми от 5-ти клас, и да си спомня това,което точно както съм описала
Спомените са си друго нещо и според мен едно усещане не може да се опише,само негови отсенки могат

хихи и аз имах ама в 1-2 клас. мама ми го беше подарила за рождения ден ...тогава явно не съм имала кой знае какви преживявания,но естествено ТРЯБВАШЕ да пиша нещо там Та наскоро като намерих дневника, вътре (с крайно нечетлив детски почерк) пишеше неща от сорта на : днес ходих на разходка в парка, изядох 2 сладоледа, заби ми се трънче в пръста голям смях. добре, че съм се сещала извънредно рядко да пиша там

няма нищо лошо да се води дневник... пък не е задължително да се започва всеки път с "Мило дневниче..."

да си спомним, че велики писатели и въобще хора на изкуството са имали дневници и тетрадки със свои мисли и преживяваня...

а в днешно време може да сменим тетрадките с електронни.. блогове и прочие пособия

Имах. От 4-ти до 8-ми клас. После ми порастна пишка