(Ии jenesais долита да сподели мнението си по темата тъкмо след тренировката си за деня

)
От около вече година и половина отделям по-сериозно време и внимание на това да тренирам и да спазвам някакъв определен хранителен режим - и честно казано това е един от най-големите подаръци, които съм си правила.
Започнах именно с фитнес в комбинация с тренировки вкъщи. Общо взето, вляза ли веднъж във въртележката на (почти) ежедневното трениране, ми е трудно да изляза. Превръща се в навик и чувствам деня си непълен без тренировка. Мотивацията е лесна. Едно на ръка е чисто естетическата страна, естествено - усещането да наблюдаваш как постепенно променяш тялото си е доста, доста приятно. Това, което се оказа по-важно обаче и надхвърли обикновената суета при мен, е психологическият аспект. Тренирането е нещото, с което най-бързо успявам да си прочистя съзнанието от трънливи мисли (затова и в тегави периоди ставам още по-активна), да се заредя с енергия и да си осмисля дори дни, в които иначе не се е случило нищо особено.
След близо десет месеца фитнес факт е, че в един момент ми стана скучно и се наложи промяна. Особено кардиото може да е голяма тежест с еднообразието си (въпреки че точно аз повече време отделях на тежестите). Смених с аеробика (и по-точно комбинация с HIIT) - и прехвърлих тренировките си изцяло вкъщи, което засега работи повече от успешно. Не отиват никакви пари, времето сама си го разпределям (и в този смисъл нямам извинение за пропусната тренировка

). Пък и най-важното - интересно ми е, защото са все упражнения, които в по-голямата си част са ми непознати и нов вид предизвикателство (да живеят скачащите напади!

).
Лятото, с повече време за губене, мисля да пробвам и Insanity (гугълнете го, водят го като една от най-изтощителните и ефективни програми). Ключовото, което открих за мен е, че липсата на разнообразие влияе негативно на мотивацията, така че оттук нататък не мисля да се задържам повече от два-три месеца на един вид тренировки.
Колкото до режима - отново всичко е до навик. Вкарам ли се в серия, започна ли да виждам резултати (и въобще не говоря само за намалени обиколки, а и за онова ужасно приятно усещане за лекота на тяло и съзнание, което носи хубавата, чиста храна), честно казано дори и не се изкушавам от junk. От друга страна, разваля ли си навика, става страшно, така че в този аспект целта ми в момента е да се науча на баланс

.