forum.uni-sofia.bg

Естествено, че е по-голям "грях" (да използваме тая дума) да отнемеш чужд живот (изключвам хипотезите, когато стане независеща от теб злополука). Дори и жаждата за отмъщение, колкото и силно да е основанието, не оправдава предумишленото убийство. Не симпатизирам на максимата "око за око, зъб за зъб" - безумна е.

Относно самоубийството - аз ако стигна до състояние, в което да пожелая да отнема живота си, би ми било абсолютно все тая дали се смята за грешно, или не. Някой ще каже: "ама близките на самоубилия се и бла-бла" - да, вероятно те ще страдат доста, но желанието за живот си е изцяло автономно усещане и ако някой просто го няма, то аз не намирам причина да го съдя.

Самоубийството е крайния резултат от тежък проблем, които те поглъща и обсебва. Тези неща са болестни състояния- депресията не е "лошо настроение" . Нещата не стават просто ей така.
Не говорим за решение на здравия разум. Да, аз ще кажа сега, че самоубийството е по-приемливо за мен, но ако намираш източника на проблемите си в някой друг? Ако знаеш, че този човек те е съсипвал? Да - пак не е оправдано! Възможно е да грешиш, а и как ще му отмъстиш така? Не е ли идеята да живее с угризения или да стада дълго.

Мисля си, че не бих убила друг човек. Не и по-лесния начин . Аз съм работила с оръжия и знам, че те са твърде лесни за употреба, за да се раздават ей така на хората. Представата за оръжие масово се изгражда от телевизията (сещате се за сцени с оръжие, нали?). Хората са твърде глупави за да им се повери нещо толкова опасно.
Масово се смята, че е адски лесно да се застреляш или да опреш пистолета на някой за да си решите проблема.

Мисля, че трябва да направим някакво разграничение на нещата. Някои говорят за отмъщение чрез убийство, други - за това да избереш - ти или той.

Аз по принцип не разбирам отмъщенията. Според мен са безсмислени. Ако някой ти стори зло, ти, отмъщавайки му, не му показваш, че е сгрешил, а провокираш още злоба и омраза в него. И става една безкрайна игра на гоненица, в която, ако целта е да се стигне до справедливост, никога не се излиза от омагьосания кръг.

То няма разлика.
Причините за двете могат да са едни и същи, често са подобни.
Методите са едни и същи. Бесило, куршум, отрова, ножка.
Резултатът е един и същ - труп.

Защо да виждаме разлика?

Всичко е толкова хипотетично и индивидуално, че докато не ти дойде наистина до главата, не можеш да кажеш на 100% как би постъпил.

животът... (твоят или нечии друг) не е някакво случайно явление, че да имаш право го прекратяваш когато си искаш. Още по-малко пък има смисъл в сравняването на такива действия. Оправдаването или осъждането на каквото и да било деяние отново е само в рамките на човешката преценка за някаква конкретна ситуация.
Ще се повторя... но много по-трудно е да осъзнаеш как най-добре да изполваш дадено свое право (в случая правото на живот), отколкото да тръгнеш да съдиш кой има право на това и кой не.
Убийството и самоубийството не са неща, които просто може ей така да поставиш на кантар... те са краен акт, който може да е породен от безброй много причини с безброй много последствия... затова и няма как обективно да се оценят две толкова широки понятия.
Предполагам вашата дискусия с "колегите" е била породена от някаква конкретна ситуация, но ако тръгнете да излизате извън рамките на тази ситуация нещата се разводняват прекалено много и всеки може да излезе прав или крив... и се отпелсваме към някакви дървени философствания...
Затова е най-добре в такива дискусии по общожитейски проблеми да има някой, който да играе ролята на "арбитър" (напр. учител по философия), който да ръководи дискусията и да следи тя да не се отплесва по разни знайни и незнайни клонове и пътеки...

По-тежко престъпление (за да не употребявам думичката "грях") за мен е убийството, защото това е решение, което нямаш право да взимаш. Човек разполага със собствения си живот и може да прави с него каквото намира за добре, но убивайки, ти играеш ролята на съдия (какъвто не си), който решава кое е правилно и кое не е. Много малко са ситуациите, в които човек заслужава да бъде наказан по такъв начин.
Не подкрепям самоубийствата, но и не ги осъждам, защото чрез самоубийството ти вредиш единствено на себе си. Ако говорим за близките на самоубилия се, то тогава трябва да говорим и за близките на този, когото убиваш и така този фактор се обезсилва.
Иначе, разбира се, не се смятам за способна на нито едно от двете деяния и го казвам с пълното съзнание, че животът може да се преобърне по всякакъв начин. Но да ... като цяло убийството под каквато и да е форма не е решение.

Аз съм го казвал и преди и си държа на позицията - самоубийството е висша форма на слабохарактерност
Предателство спрямо себе си, спрямо близките, спрямо хората борещи се с по-големи проблеми, спрямо човечеството като цяло
Като такова, то е най-низкото нещо, за което мога да се сетя в момента

Убийството от своя страна може да бъде оправдано (морално ако не законово) в толкова много случаи

No contest - самоубийството е много по-долно


едит:

И нека сме наясно - евтаназията и самоубийството са коренно различни неща

Тръгнах да пиша, пък то се оказа, че вече има човек, който почти изцяло (с изключение на поправките в курсив) е изразил и моето мнение

Acapella написа:По-тежко престъпление (за да не употребявам думичката "грях") за мен е убийството, защото това е решение, което нямаш право да взимаш. Човек разполага със собствения си живот и може да прави с него каквото намира за добре, но убивайки, ти играеш ролята на съдия (какъвто не си), който решава кой има право да живее и кой не. Много малко са ситуациите, в които нечие убийство е оправдано.
Не подкрепям самоубийствата, донякъде ги осъждам, защото чрез самоубийството ти нараняваш жестоко хората, които те обичат. (Разбира се,) Ако говорим за близките на самоубилия се, то тогава трябва да говорим и за близките на този, когото убиваш и така този фактор се обезсилва.

Пък по отношение на ситуациите, които оправдават извършването на което и да е от двете деяния: що се отнася до убийството, нещата са нормативно регулирани - самозащита. Някой преди в темата беше казал, когато изборът се свежда между теб и мен, аз избирам себе си. При самоубийството пък можем да разглеждаме нещата от гледната точка на морала. За съжаление, животът може да бъде жесток понякога и човек да изгуби всичко - от близките си до здравето си. Евтаназията може да послужи като доста добър пример. Когато битието ти е опразнено от какъвто и да е смисъл да живееш и ти не желаеш да си намираш нов... бих могла да разбера защо такъв човек би избрал да спре да живее.

По-лошо е убийството щото ще живееш да го излежиш, освен разбира се ако не комбинираш със самоубийство, което е доста модерна тенденция напоследък. Като малък често мислех по тия въпроси, особено какво ще стане ако мен ме няма - ами реално нищо няма да стане, когато умре и последния човек, който ме помни ще изчезна. Затова реших да напиша поне една книга та да пребъда хахаха

Безнадеждно тъпо е поставен въпроса иначе

Въпросът е поставен точно така,както е било предвидено. Стига се оплаквахте!

3. Важното е трупове да има

Казвам го за 6484950473625487595-ти път за последните пет години: Не отива на добре тоя форум! Ама хич!

Важното е, че продължава да се движи...

Он: Няма Он - мнението ми е в общи линии като на Acapella и MidwinterSun

вечен студент написа:

3. Важното е трупове да има

Казвам го за 6484950473625487595-ти път за последните пет години: Не отива на добре тоя форум! Ама хич!

ooooo, ama ти не си ли би тоягите 2, 3, 5, 10 пъти за последните 5 години..

вечен студент написа:

3. Важното е трупове да има

Казвам го за 6484950473625487595-ти път за последните пет години: Не отива на добре тоя форум! Ама хич!

Ако има нещо,което не върви на добре,това е чувството за хумор.