Порция странни въпроси:
Когато сме с някого, когато правим подарък, когато казваме или премълчаваме нещо - мисълта за другия ли е водеща или нашето желание - да се чувстваме добре, да сме щастливи самите ние? Подаръците ги правим за да зарадваме другия или за да се радваме ние, когато се зарадват те? В този ред на мисли: Съществува ли приятелство и любов или това са отношения, продиктувани от желанието ни някакви хора да задоволяват определени свои нужди? Взаимно задоволяване на потребности?
(май трябва да си пусна тема за странни въпроси, но все пак - да започнем, тормозейки хората, които са в Р&С )
Тези неща са индивидуални за всеки, общи разсъждения не обичам.
Подаръците - винаги се ръководя от интересите на другия, в най-лошия случай на общи преживени спомени и т.н. Примерно за Свети Валентин съм подарявала ръчно нарисувана картичка на Дарт Вейдър, еми не ми беше особено приятно да го рисувам това ужасно нещо
, но беше идейно и човекът се зарадва. Личи си кога един подарък е правен за отбиване на номера и кога си го правил с мисълта за някой. Премълчаването е съвсем друга работа, много сложна. Аз не разбирам, затова и не го практикувам
. Това не значи, че само ломотя за кво ли не, просто каквото имам да казвам и каквото знам, че е важно да се знае, не го премълчавам. Време за излишна драма/терзания нямам.Приятелството и любовта... пак е до човек. Смятам, че отношенията в този формат позволяват задоволяване на нуждите и с това задоволяване на чуждите нужди. Поне при мен в много аспекти се получава така. Важното е да откриеш хората, с които ще си паснете и няма да се тормозите.
П.П. Какво мислиш за нагаждането на човек към обстановката, към събеседниците? Има ли някакво постоянно ядро, постоянни характеристики и такива, които се променят според случая, или винаги всичко е еднакво, но останалите го възприемат по различен начин, примерно? Адаптирането е нещо нормално и важно за нормалната комуникация, да има го онова непроменящо се нещо - не ставаш друг човек все пак, просто различните компании предизвикват изявата на различни части от личността ти. И моментът с възприемането го има, но той е вече съвсем друго нещо.
Angel_N Пусни ни 2 твои снимки
- това предполагам трябваше да бъде "Може ли да ни пуснеш 2 твои снимки?" Отговорът е "не", не заради друго, просто не оставям мои снимки ей така из нета. Да се надяваме, че скоро ще ми се порадвате на живо 
.
С удоволствие! 
, какви ли не хора има 
- на Рататуи. Еми не знам защо съм го сложила, страх ме е от мишки и толкоз.