forum.uni-sofia.bg

хмх....Много съмнителна работата тука....
Не е сигурно дали приятелите ви се разбират с вашите,
но вие винаги се разбирате с техните родителе...хмх

Докато не се ожениш - всичките те гаджета са прекрасни (именно защото не си се оженил), като се разбере ,че идва сватба и свекървите стават лоши Шегувам се.Не винаги е така.Просто по-често

извинявай, че ти задавам прекалено личен въпрос, ама как успяваш да имаш брак, може би да живееш със съпруга си, и баща ти да не знае.Аз живея с приятеля си и чесно казано нямах намерение да казвам на баща си,но той сам го усети.

Аз , съпругът ми и родителите ми сме в три различни града Свекърите пък са в четвърти Ицо учи в Габрово, аз в София.Нито единият не иска да си прекъсва образованието и така се налага да пътуваме Проблемът ще стане като завършим и почнем да се чудим къде да живеем

е така не е ли кофти...женени сте пък живеете разделени

родителите ми по принцип никой не харесват, затова ги държа на страна от личния си живот и това е

Паган написа:хмх....Много съмнителна работата тука....
Не е сигурно дали приятелите ви се разбират с вашите,
но вие винаги се разбирате с техните родителе...хмх

е да но наистина е така. явно главния стереотип родители се радват да видят сина си с момиче, но не искат да виждат дъщерята с мъж, поне до едиколко си години

аз така и не разбрах дали техните на бившия ми (с който бяхме заедно малко повече от 2 години де) ме харесваха...не че вещо се интересувам...но например и до ден днешен нямам идея дали ми харесаха вида като негова дама на бала му...бащта му супер много ме плашеше...та избягвах да се срещам с него...а майка му... единствено може би брат му и снаха му даваха някакъв уж вид, че ме харесват...знам ли...
в крайна сметка това не е важно...друг е въпросът ако си има някоя властна майка, която да дава оценки за изгорите, а не дай си боже и да е станала свекърва...ей тогава работат загрубява може би...Крематори е по-информирана за този аспект на въпорса

Нас никой не ни харесва, но пък ние си се харесваме и не ни пука

абе ако родителите ти не одобряват половинката ти, могат да ти направят доста мръсотийки Знам че ще кажете нещо от рода на "ако се обичате....",но имам познати които бяха родени един за друг и все пак майката на момичето ги раздели

Мхаха - единственото, което мога да добавя, са думите на майка ми относно моите любови - "Ти се по пънове си падаш!" ...
Ама родителите не са интересни. По-забавно е брат ми как се нервира на всяко момче около мен, било то и само приятел

Ами нз...но мен всички ме харесват.Родителите на приятелката ми,брат й,приятелите на брат й,нейните приятелки Общо взето май "проблемът" е в мен

Astral4o написа:Ами нз...но мен всички ме харесват.Родителите на приятелката ми,брат й,приятелите на брат й,нейните приятелки Общо взето май "проблемът" е в мен

Брей! Харесвана личност
Аз пък кварталните любови вече съм ги позабравила, но с родителите им още си приказваме, като се засечем. Веселичко:)
Май тук всички сме от харесваната партия

ооо братя ли брат ми получаваше ортикали само да разбереше, че съм с boyfriend-a вкъщи сама, прибираше се по най-бързия начин иначе го познава отпреди мен де....пък и много харесваше виното на баща му а сегашната ми занимавка живее в блока на брат ми в Студентски град...и са едни гадни полгеди, и е едно мръщене, и викане, и живо чудо като съм му на гости (уж на него) и се запътя към ансансьора а пък на мен ми е забавно и е един смяях

Хих! Нали?
Брат ми имаше едно такова изказване за един един негов приятел, в когото бях Флюбена: "Абе вие много си приличате като двойка и много ще се радвам, ако се получи, обаче ще го пребия от бой, ако има нещо общо с теб..."