forum.uni-sofia.bg

Циндил-Пиндил написа:Какво мислите за сериозните неща, които не отминават от само себе си... тези, които
изискват някаква намеса за решеването им? Намирате ли сили единствено в себе си,
за да се справите с тях или се нуждаете от подкрепата (не говоря за финанси ) на някого?
А с кого ви е по-лесно да споделите - с някой близък или с човек, когото доскоро дори не сте познавали?

До сега не съм търсила чужда подкрепа,винаги се опитвам сама да се справя с проблемите си.И не обичам да говоря за тях.

Общо взето, опитът ми показва, че когато наистина имаш проблем, всички около теб се изнизват... Иначе приятели много, но точно когато имаш нужда от нещо конкретно... - "Извинявай, но..."; "Съжалявам, ама..."; "Еми виж сега..." Човек е сам...Точно в трудните моменти никой не ми е помагал...

nightwish написа: До сега не съм търсила чужда подкрепа,винаги се опитвам сама да се справя с проблемите си.И не обичам да говоря за тях.

само така!!! Силно момиче! И аз съм така, в смисъл, не че съм силно момиче, а че сам си прешавам проблемите

Циндил-Пиндил написа:Какво мислите за сериозните неща, които не отминават от само себе си... тези, които
изискват някаква намеса за решеването им? Намирате ли сили единствено в себе си,
за да се справите с тях или се нуждаете от подкрепата (не говоря за финанси ) на някого?
А с кого ви е по-лесно да споделите - с някой близък или с човек, когото доскоро дори не сте познавали?

ами аз обикновено сама си се оправям, даже не търся помощ в повечето случаи, именно защото ме е страх да не ми откажат. а да имам проблем и освен това да ме зарежат приятелите, само ще ми се срине психиката още повече... ако търся помощ тя ще е само за съвет, но иначе... на вълка му е здрав гърба, защото си върши сам работата... а и така после поне ще знам кой ми е виновен, не да обвинявам другите