forum.uni-sofia.bg

Да ти кажа сега.. понеже не искаш да гадаеш.. поняга пък ми се ще да ме попитат : )

"Що мълчиш?"? Не звучи като въпрос, който нормален човек би задал непосредствено след като разговора е приключил

Най-харесвам да ме разбират прекалено буквално

"Не искам да говоря повече на тази тема" е приключване на разговор. Тогава нормален човек няма да зададе въпрос "Що мълчиш?".
Мълчанието значи, че явно нещо не е наред и щом спокойно можеш да си гледаш мача, знаейки това, влошаваш проблема.

E, нали се сещаш, че индивидье, които искат просто "спокойно да си гледат мача", няма да си "земат" мацки, които да им пилят на главата ИЛИ да мълчат драматично

Ех, само ако имаше други...

Е, да де, сещам се. Точно затова се зачудих дали има смисъл да го пиша, ама реших, че трябва да си се изкажа

sunny.v.b написа:"Не искам да говоря повече на тази тема"

A ето това за мен е сигнал за наистина кофти проблем. Какво означава, че не иска да говори, ами ако аз искам, какво правим? Въобще проблемите и драмите се обсъждат,за да престанат да бъдат такива. Макар че след страхотен скандал за глупости по правило следва и страхотно креватно сдобряване, затова има тръпка ахха

Аз ако се дразня на темата или на събеседника, просто казвам "Уф, айде да не го говорим повече това, защото се дразня". Ако млъкна, то е за кратко, обикновено, за да се успокоя и да не се нахвърля на отсрещната страна .

Плазмодий написа:

sunny.v.b написа:"Не искам да говоря повече на тази тема"

A ето това за мен е сигнал за наистина кофти проблем. Какво означава, че не иска да говори, ами ако аз искам, какво правим? Въобще проблемите и драмите се обсъждат,за да престанат да бъдат такива. Макар че след страхотен скандал за глупости по правило следва и страхотно креватно сдобряване, затова има тръпка ахха

Ами, ако искаш, казваш, че искаш. И би било редно тя да се съобрази.
Трябва да се обсъжда, да. Аз много мразя, когато има проблем, да се опитват да се измъкват. Изречението, което цитира, обикновено го ползвам, когато съм изключително разочарована и не намирам смисъл да продължавам разговора, защото има опасност да се разочаровам още повече, ако е възможно. Другият вариант е, ако е нещо незначително и не си струва скандал, но пък натам отиват нещата.

Пингвинке, идеята не е в това дали аз искам или не искам да говоря, а в употребеното изречение за край на разговора. Прекалено е рязко, егоистично и като цяло грубо. Ако не ти се говори, защото си разочарована, кажи му го. Ако пък смяташ темата на разговор за незначителна и не искаш да се превръща в проблем, хей изненада - пак му го кажи... Не е редно да генерализираш н-брой свои настроения с това изречение и да очакваш мъжа отсреща да гадае каква е причината ад го изричаш

Да. Абсолютно си прав. Обаче имам лошия навик просто да изключвам в такива моменти. Ужасно е, глупаво е, дразнещо и т.н. Ако можех да го променя, щях. Опитвам се. За щастие, рядко изпадам в ситуации, предизвикващи това ми поведение.

Хмм, женското мълчание е absolutely beyond my imagination! Всъщност, дори когато говорят пак не им се разбира какво искат да кажат... Тогава най-лесното е и аз да си замълча, а като ме обвиняват, че не ги разбирам как и защо мълчат, обяснявам, че съм явно по-тъп и разбирам мълчанието буквално... Понякога върши работа, но то нищо не върши работа постоянно...
Но, по мои наблюдения жените много повече се вбесяват от мълчанието на мъжете, отколкото обратното... Прочее, мълчете братя, да мълчим! Наблегнете на действията, а не на приказките, нацията се топи!

Не, моля ви се, не мълчете! Ако има нещо, което ме изкарва от равновесие в отношенията ми с настоящия ми приятел, това е именно мълчанието. Не бе, честно - тръгваме да се караме за нещо и аз установявам, че всъщност аз се карам на него, защото той просто седи, мълчи и ме гледа, все едно е в будна кома. Не е да ми се сърди, а просто си мисли, че като не подклажда огъня и като не ми отговаря, ще ми размине по-бързо. А мен това още повече ме вбесява - хубаво, станало е нещо, дай го изговорим, да го изясним, пък после ще се сдобряваме, дори и да сме се скарали (аз обикновено съм умерена и в скандалите, та няма опасност да си кажем особено тежки думи, които не мислим). Пък то човек с него просто не може да се скара и това ама наистина много ме ядосва, щото аз излизам скандалджийката, а той - невинното агънце, което чака да му се накарат и да се приключва. Ей това е отвратително - просто имам чувството, че усети ли, че се задава нещо такова, блокира и млъква.

Аз преди мълчах. И не само когато става въпрос за общуване с гаджето, ами и с останалите. Дразни ме нещо и решавам да го задържа, за да не провокирам конфликт. Е, тази тактика работи, само когато срещу теб стои някой сприхав и конфликтен човек - просто няма смисъл да хабиш думи и нерви, за да се изясниш с някой, който няма да вдене така или иначе. Когато обаче имаш разбран човек насреща, който ще те изслуша, ще разбере твоите доводи и ще се опита заедно с теб да намери изход от ситуацията, е абсолютно задължително да говориш.

Освен това мълчим, когато нямаме какво да кажем - представете си, понякога и това се случва